— Актьорът и наложницата могат да почакат — каза му той. — Имаме нов вероятен заподозрян.
Той описа как Тамура бе замесил в убийството племенника на владетеля Мацудайра. Тъжният поглед изчезна от очите на Хирата и в тях проблесна жив интерес. Ибе мушна с лакът Хирата.
— Видя ли? Не ти ли казах? Актьорът и момичето може да са имали нещо наум, но никой от тях не е и убил главния старейшина Макино. Убиецът е точно там, където се опитах да те насоча — в лагера на Мацудайра.
— Не го слушайте, сосакан сама — възкликна Отани, вперил гневен поглед в Ибе. — Той просто следва заповедите на господаря си да напада владетеля Мацудайра.
— Ти да не би да се страхуваш, че господарят ти се е устремил към бездната и ще те повлече със себе си? — злорадстваше Ибе. — Би трябвало!
Между Отани и Ибе избухна свада, изобилстваща с обиди и закани.
— Достатъчно, престанете и двамата! — заповяда Сано тъй властно, че те застинаха в гневно мълчание.
— Нещо странно се е случило в имението онази нощ, но може би съпругата, наложницата, актьорът и главният васал на Макино сан наистина не са единствените замесени — отбеляза Хирата. — Каква е следващата ни стъпка?
— Ще пратя детективи да проверят историята на Тамура за Дакуемон, като разпитат всички, които са били в имението в нощта на убийството. А междувременно… — колкото и да се ужасяваше от последствията на онова, което трябваше да стори, Сано добави: — Ние ще проведем разговор с племенника на владетеля Мацудайра за вярност.
Глава 9
Политическият смут бе оставил своя тягостен отпечатък върху уединения район във вътрешността на крепостта Едо, където живееха изтъкнати членове на клана Токугава. Спокойните до преди време, оградени с декоративни градини терени сега бяха изпълнени с палатки, разпънати, за да подслонят армията, която владетелят Мацудайра бе довел от своята провинция. В този лагер стотици бездействащи войници пиеха, разпалваха крамоли и играеха карти. Конете им бяха прибрани в приспособени за целта временни конюшни. Дим от стъкнати за готвене огньове почерняше въздуха. Докато вървеше из района, придружен от Хирата, Отани и Ибе, Сано усети острата воня от нужниците.
В имението на владетеля Мацудайра стражите отнеха оръжието на сосакан сама и спътниците му и ги поведоха към оръжейните складове. Те бяха разположени около малък двор и представляваха измазани с хоросан и обезопасени срещу огън постройки с метални врати и покрити с капаци прозорци. Владетелят Мацудайра и неколцина от хората му стояха пред една от тях, а носачи внасяха вътре дървени сандъци. Един от застаналите наблизо помощници отвори капака на един от тях и извади от него дълъг аркебуз7.
Владетелят Мацудайра огледа пушката, после я вдигна и се прицели. Облото черно дуло сочеше право в Сано, който си даде сметка, че владетелят Мацудайра складираше муниции, подготвяйки се за гражданска война. В следващия миг владетелят Мацудайра сведе оръжието.
— А, сосакан сама — възкликна той със сърдечна, изпълнена с очакване усмивка. — Дошли сте да ми съобщите новини относно разследването си?
Сано се поклони.
— Да, владетелю Мацудайра — отвърна той с неприятното съзнание, че информацията, която носеше, нямаше да се хареса.
Тогава владетелят Мацудайра забеляза Ибе и помръкна от гняв.
— Какво прави той тук? Как смеете да ми водите член от вражеската фракция?
— Спазвам споразумение, според което разследването ми трябва да се надзирава както от ваш представител, така и от представител на дворцовия управител.
Върху лицето на Мацудайра се изписа ненавист, породена от онова, което бе проумял.
— И значи разследването ви е довело тук. Да не би да сте хвърляли жребий с дворцовия управител Янагисава? Той ли ви прати да ми припишете убийството на главния старейшина Макино?
— Не — отвърна Сано. — Аз служа единствено на шогуна. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но съм тук, защото открих доказателства, които замесват в убийството член на вашия клан.
— Какъв член? — попита владетелят Мацудайра подозрително. — Какви доказателства?
— Племенникът ви Дакуемон — отвърна Сано. — Той е посетил главния старейшина Макино точно в нощта на убийството.
Стражите в имението бяха потвърдили, че Дакуемон е бил на посещение при Макино, и изглежда, казваха истината. Освен това бяха споменали, че са чули двамата да се карат. Макар че изражението на владетеля Мацудайра бе станало каменно и непроницаемо, Сано усети тревогата му, че племенникът му е сред заподозрените в убийство. Ибе наблюдаваше владетеля Мацудайра с неприятна усмивка, която свидетелстваше за удоволствието, което изпитваше от това, че врагът на господаря му е в опасност.