Лицето на Сано помръкна, щом си представи съпругата си вдовица, а сина си — без баща, оставени на милостта на един толкова жесток свят. Въпреки това каза:
— Дори и да следиш отблизо съпругата и наложницата на Макино, ти пак може да не намериш доказателства срещу тях.
Рейко кимна, признавайки логиката му, но въпреки това решимостта й бе непоколебима.
— А какво ще стане, ако не успееш да разкриеш престъплението? Шогунът ще те екзекутира заедно с цялото ти семейство и всичките ти васали.
— Нека не смятаме, че ще се проваля — каза Сано, явно засегнат от предположението. — Досега винаги съм се справял. Ще успея и този път… при това без да те намесвам.
— Може да се окаже, че в дома на Макино аз ще бъда на по-сигурно място, отколкото вкъщи.
— Как така? — Сано бе озадачен.
— Госпожа Янагисава продължава да ме преследва — припомни му Рейко. — Трябва ми място, където да се скрия, докато измисля как да се спася от нея.
— И ще го намериш в къщата на главния старейшина Макино? — Сано й отправи изпълнен с недоумение поглед. — Търсиш убежище от една опасност на място, изпълнено с толкова други?
— Госпожа Янагисава и шпионите й може да се питат къде съм заминала, но никога няма да им хрумне да ме търсят там. Ще бъда защитена от нея и в същото време ще помагам на теб.
Сано вдигна поглед към тавана. Въздъхна така шумно, че гърдите му изхриптяха. Рейко почувства, че той претегля заплахите, които представляваха госпожа Янагисава, фракциите, заподозрените в убийството и самото разследване. Тя чакаше напрегнато, докато той мислено преценяваше аргументите й. Накрая той каза:
— Не мога просто да те отведа до имението на Макино и да наредя на хората му да те наемат като прислужница. Те ще се досетят защо искам да си там, дори и да не разберат коя си.
Рейко си усмихна. Фактът, че Сано разискваше грижи от практическо естество, означаваше, че е взел решение в полза на плана й. Изпълниха я опасения, защото перспективата да напусне дома си, за да дири опасен убиец, сега вече представляваше ужасяваща реалност.
— Ще измислим как да разрешим този проблем — успокои го тя.
— Не мога да те изпратя в имението самичка — взе да го усуква Сано.
— И за това има начини.
Сано остана безмълвен в продължение на един безкраен, изпълнен с напрежение миг. Накрая кимна. Обзета колкото от тържество заради победата си, толкова и от чувство за обреченост, Рейко го прегърна; той я притисна до себе си.
— Ще отида още утре — заяви Рейко. — Обещавам, че ще открия неща, които ще те накарат да се почувстваш доволен, че си се съгласил.
— А аз ти обещавам, че няма да ти се случи нищо лошо — каза Сано.
Както бе застанала така, притиснала лице до гърдите му, никой от двамата не можеше да види изражението на другия.
Глава 12
Утрото, в което щеше да се състои погребението на главния старейшина Макино, настъпи ясно, светло и мразовито. Процесията мина през административния район на крепостта Едо. Начело вървеше облечен в черно самурай, който носеше окачени на прътове бели фенери. Вятърът рошеше лотосите от златна хартия в ръцете на други самураи. След тях вървяха свещеници, които подрънкваха звънчета, биеха барабани, разхвърляха розови листенца по земята и полюшваха кадилници, чийто виещ се дим насищаше с аромата си зимния въздух. Тамура яздеше пред ковчега на Макино с погребална плоча в ръце. Пред три паланкина, в които пътуваха съпругата на Макино, наложницата му и неговият приятел актьорът, крачеха още свещеници, припяващи сутри8.
Сано стоеше пред портата на имението си заедно с Хирата и няколко от детективите си. Стиснали в ръце юздите на конете си, те наблюдаваха преминаващото шествие, което се бе насочило към разположения на брега на реката терен за кремация. Хирата каза:
— Виждам, че Окицу се е оправила.
Той беше доволен, че разпитът, на който я бе подложил, не бе причинил трайно влошаване на състоянието й. Сано кимна, погълнат изцяло от тревогите поради плановете, които двамата с Рейко бяха обсъждали предишната вечер. Последни в погребалното шествие вървяха помощниците в домакинството; мъжете бяха облечени в черно, а жените — в бяло. След тях крачеха няколко самураи чиновници.
— Не е голяма тълпата от желаещи да изпратят Макино на последното му пътуване — отбеляза детектив Маруме.
— Всички се страхуват да напуснат крепостта — каза детектив Фукида. — Не искат да пропуснат каквато и да било промяна в политическата обстановка.
След погребалното шествие пристигна втора колона, която се състоеше от самураи на коне — Ибе и Отани, придружени от група сподвижници, дошли да помагат в надзора на провежданото от сосакан сама разследване.
8
Свещен будистки текст в проза и мерена реч за ученията на историческия Буда — Сакиамуни. Известни са над 84 000 сутри, всяка от които осветлява различна страна от неговата мъдрост. Будистите вярват, че приемането на написаното в дадена сутра е предпоставка за постигане на нирвана — Б.пр.