— Нима благоденствието на приятелите или враговете за теб е по-важно от мен?
— Разбира се, че не, господарю! — възкликна припряно госпожа Янагисава. — Вие сте най-важният за мен. Само че ме е страх.
— Страхуваш се да не си навлечеш неприятности? Недей — личността и красотата му й въздействаха с невероятна сила. — Няма да позволя да ти се случи нищо лошо.
Волята й се сриваше и тя направи отчаяни усилия да устои.
— Просто не мога да го направя. Не бих ли могла да направя за вас нещо друго?
Гласът й трепереше, очите й смъдяха от нахлуващите сълзи. Тя си даде сметка, че най-съкровените й желания зависеха от това, дали ще му се подчини. Тази ужасна услуга бе цената на любовта му към Кикуко и към нея. Дворцовият управител я изгледа с дълбоко състрадание, което възбуди неизменното й желание към него.
— Нека ти обясня защо трябва да ми направиш точно тази услуга и никоя друга.
Той пое ръката й в своята. Дъхът й секна, когато от натиска на топлата му плът я пронизаха тръпки на неистова възбуда.
— Необходимо ми е да отслабя враговете си — продължи той. — А заедно можем да ги уцелим право в сърцето.
Пръстите му галеха нейните и се вплитаха в тях. Тя седеше неподвижна, със сведени клепачи, наслаждавайки се на неговия допир и на собствената си възбуда.
— Но ако не ми помогнеш, ще загубя битката срещу владетеля Мацудайра. Той ще вземе главата ми като боен трофей. И двамата с теб ще бъдем разделени — в гласа му прозвуча скръбна нотка. — Ти не би искала това да се случи… нали?
Янагисава се отпусна тъй близо до нея, че тя чуваше дишането му, усещаше мъжкия мирис на тютюнев дим и ароматното масло за коса. От близостта му кръвта й закипя и забушува. Той я погали по бузата.
От устните й се отрони трескав стон, когато кожата й пламна под ласката, която пробяга по устните й и се плъзна надолу по шията й. Той разхлаби кимоното й. Искрящият му настоятелен поглед и усмивка я парализираха, докато той галеше гърдите й. Зърната й се втвърдиха и изтръпнаха. Тя извика от удоволствие и желание, чиято сила не бе изпитвала никога досега. Дворцовият управител я отпусна на пода и прилегна отстрани. Ръцете му се движеха под полите и нагоре по бедрата й, пращайки тръпки по цялото й тяло. Пръстите му се плъзнаха ласкаво по влажната й гладка женственост. Тя се чу да стене, докато удоволствието й нарастваше до неподозирани висини. А той единствен можеше да я изпрати там.
— Ако ме обичаш, ще ми помогнеш — промърмори дворцовият управител, чийто дъх тя усети като пламък върху ухото си.
Смисълът, който се криеше зад тези думи, бе, че той никога нямаше да я обича, ако тя не му се подчинеше, и госпожа Янагисава го схвана безпогрешно.
— Моля ви — изплака тя, умолявайки го да я обича без налагане на условия.
Преизпълнена с желание да го има, тя се вкопчи в дрехата му и го дръпна към себе си. Той откопчи пръстите й от себе си и седна на пети.
— Не и преди да си направила онова, което поисках.
Красив и непреклонен, изкусителен и жесток, Янагисава се надвеси над нея. Отчаяната й потребност да го има срина и последните остатъци от волята й. Ако искаше той да изпълни страстните й желания и мечти, тя нямаше друг избор, освен да се предаде. Госпожа Янагисава се разрида от ужас и от съзнанието, че няма сили да се съпротивява повече. Тялото й се сгърчи конвулсивно.
— Да! — изплака тя. — Ще го направя!
Глава 17
Един час бърза езда извън Едо отведе Хирата до храма „Асакуса Джинджа“. Разположен близо до река Сумида, на главния междуградски път, този будистки храм привличаше многобройни посетители и по тази причина бе заобиколен от странноприемници, магазини и чайни. Кулата на прочутата пагода9 се издигаше с петте си яркочервени спираловидни покрива и златистия си връх в мразовитата синева на следобедното небе. Наоколо се носеше звън на камбани.
Хирата слезе от коня си и го остави извън двора на храма. Присъедини се към тълпите, които се стичаха през главната порта. Докато успее да влезе в ограденото пространство около пагодата, радостта от това, че бе съумял да избяга от копоите си, бе угаснала напълно.
Те щяха да побеснеят. Само ако му се удадеше да се примири с присъствието им, вместо да бяга като палавник, който играе номера! Това разследване не беше детска игра. Хирата дори не искаше да си помисли какво можеше да му се случи заради тези негови необуздани пориви. Реши, че бе твърде късно за съжаления и че когато се наложи, ще си понесе последствията. На този етап обаче трябваше да се съсредоточи върху разследването на Агемаки — вдовицата на главния старейшина Макино.
9
Храм, будистки или хиндуистки, построен на няколко етажа или нива, с декоративен покрив на всеки от тях — Б.пр.