В двора на храма будистката и шинтоистката10 религия съжителстваха с търговията.
От двете страни на главната алея бяха разположени сергии, окичени с цветни фенери и знамена. Търговци продаваха храна, растения, лекове, чадъри, играчки и броеници. Посетителите се пазаряха за цената, парите сменяха притежателите си. Пътуващи артисти изпълняваха акробатични номера и даваха куклени представления, монаси просеха милостиня. Над тълпите се виеше ароматен дим от тамян.
Хирата мина покрай главната зала и продължи към светилището „Асакуса Джинджа“, посветено на хората, които бяха открили статуя на Канон — будисткото божество на милостта, — което бе довело до основаването на храма. Боядисана дърворезба и скулптури красяха постройката. Свещени гълъби гукаха от стрехите. Помощници от шинтоисткото светилище, облечени в бяло, и будистки монахини със сиви одежди и бръснати глави се бяха събрали отвън и разговаряха с поклонници. Пронизителните им гласове обсипваха мъжете с предложения за специалното им благоразположение. В „Асакуса Джинджа“ религията съжителстваше със секса. Много монахини и помощници си изкарваха прехраната, като се продаваха и като просеха милостиня. Макар че законът забраняваше проституцията извън квартала на удоволствията Йошивара, блюстителите на реда не проявяваха особена строгост в района на храмовете.
Млада монахиня, недодялана и простовата, се втурна към Хирата, хвана го за ръката и попита:
— Да искате компания, господарю?
Една от помощниците при светилището пък го дръпна за другата.
— Ела с мен — взе да го предумва тя. — Можем да се позабавляваме.
Беше хубава, с дълги гъвкави коси и привлекателна усмивка.
— Аз го видях първа! — възкликна монахинята и направи гримаса към съперницата си. — Махни се!
Двете жени се скараха за Хирата и го задърпаха напред-назад, ругаейки се една друга. Възрастен свещеник с гола глава и сиво наметало върху шафрановата си роба докуцука при тях, като се подпираше на бастун.
— Тези момичета тормозят ли ви, господарю? — попита той.
Говореше с висок глас, който подсказваше, че е глух. Мътните му очи свидетелстваха за отслабващо зрение. Жените пуснаха Хирата и застинаха покорни и почтителни в присъствието на техния вишестоящ.
— Ни най-малко — отвърна Хирата, след което се представи. — Издирвам информация за една жена на име Агемаки. Някога е била помощница тук, в светилището. Беше съпруга на главния старейшина Макино, чието убийство разследвам.
— Познавах я. Мога да ви кажа всичко за нея — отвърна красивата помощница с лукав и буден поглед.
— И аз — побърза да потвърди и невзрачната монахиня.
Свещеникът не даде вид, че ги е чул.
— Аз съм уредникът на светилището „Асакуса Джинджа“ — обясни той на Хирата. — Познавах Агемаки доста добре. Може би ще пожелаете да влезете на топло и да се подкрепите, докато разговаряме?
— Да, с удоволствие, благодаря ви.
Хирата, който искаше да чуе какво имаха да казват и жените, се канеше да ги помоли да го изчакат, но в този момент свещеникът нареди на момичето, което се грижеше за светилището:
— Ела с нас, Юрико сан, и ми помогни да почерпя нашия гост.
Юрико хвърли тържествуващ поглед към разочарованата монахиня и последва Хирата и свещеника към жилището на духовниците — груба постройка от дърво и хоросан, уединена в градина. Свещеникът покани Хирата в една стая с аскетична обстановка, в чиято ниша имаше ваза с голи клонки и написана на свитък религиозна поема. Двамата седнаха един срещу друг, а Юрико сгорещи съд с вода на огнището, вкопано в пода. Спокойната атмосфера вътре заглуши суматохата в двора на храма.
— Агемаки е родена и отгледана в „Асакуса Джинджа“ — подхвана свещеникът. — Майка й също бе пазителка на светилището. Тя почина преди много години. Беше много предана религиозна жена.
Коленичейки при огнището, Юрико заговори на Хирата съвсем тихо и поверително:
— Не му вярвайте. Майката на Агемаки беше просякиня и проститутка както повечето от нас. Дошла е в „Асакуса Джинджа“, защото храмът ни осигурява подслон и храна, а като сме тук, законът не ни тормози.
„Значи има две различни версии за миналото на Агемаки“, даде си сметка Хирата. Благодарение на глухотата на свещеника той щеше да изслуша и двете.
— Кой е бащата на Агемаки? — попита Хирата свещеника.
— Беше богат самурай. Почина в един пожар в годината на раждането й. След смъртта му двете с майка й трябваше сами да се грижат за себе си.
— Агемаки разправяше така на всички — измърмори Юрико. — Тя обичаше да си придава важност. Но всички тук знаят, че баща й е бил ронин, прекарал няколко месеца с майка й, а после напуснал града и повече не се върнал.
10
От шинто — наименование на японската религия шинтоизъм, в основата на която лежи култ към природни божества и предците — Б.пр.