Кай отиде до масата, пътьом отпивайки от кафето с мляко, правейки се, че иска по-добре да види списанието.
— Какво четете тази сутрин? „Нюзуик“ или „Автомото“?
Лани набързо затвори списанието. Оказа се „Тийнейджър“. Вероятно Мия го беше донесла. Като всеки баща, не можеше да се начуди колко бързо растат. Бяха в началото на тийнейджърството, а за него то беше някъде далеч в бъдещето.
Лани се изкиска на Мия, после заговори с привидно сериозен тон:
— Правим малко проучване за нашето тазсутрешно пътуване. — Мия кимна в съгласие.
— Аха — каза Кай несигурно. — В списанието има статия за буги бординг3, нали?
— Не съвсем — отговори Мия. — Но има съвети за претърсване на плажа. — При тези думи двете момичета избухнаха в смях. Кай предположи, че сигурно е нещо за това как да се запознаваш с момчета, но не искаше да знае, затова не попита.
— Къде е майка ти?
— Преди около половин час тръгна за работа. Каза, че се била успала. — Лани го съобщи с тон, сякаш става дума за нещо повече от простото нечуване на алармата.
Обикновено понеделнишката смяна на Рейчъл не започваше преди 10 сутринта, но Кай се сети за брънча за ветерани инвалиди в хотел „Гранд Хаваян“. Като управител на хотела, тя искаше да е там по-рано, за да се увери, че всичко е както трябва, особено след като губернаторът щеше да държи реч. Кай набра мобилния ѝ номер.
— Ало? — Рейчъл прозвуча раздразнена. Като фон се чу клаксон на камион, което обясняваше защо е сърдита. Все още беше на път. Кай превключи мобилния телефон на високоговорител.
— Задръстване? — попита той.
— Както обикновено.
— Алармата не работи ли? — Кай спеше толкова дълбоко, че обикновено не чуваше будилника на Рейчъл.
— Не, започна да звъни, но аз просто я пропуснах. Снощи двенките бърбориха до два през нощта. Два пъти ставах, за да им кажа да заспиват. Там ли са?
— Аха. — Кай се смръщи на Лани, която направи гримаса.
Рейчъл заговори по-високо, за да я чуят.
— Момичета, довечера ще се държите ли прилично, или ще се наложи Мия да спи на дивана?
— Мамо — плачливо каза Лани, — Мия току-що дойде. Просто наваксвахме. Довечера само ще си шепнем.
— Тя пристигна в събота, а днес е понеделник. Просто предупреждавам, че ако и довечера се наложи да ви усмирявам, до края на гостуването ѝ няма да спите заедно.
Лани се нацупи. Знаеше, че майка ѝ като нищо ще го направи. Рейчъл не беше човек, който отправя празни заплахи. Тя и Кай вярваха в това да си държиш на думата и при тях, изглежда, се получаваше. Лани беше добро дете, но това не означаваше, че от време на време не подлага родителите си на изпитание. Макар през по-голямата част от времето да беше добре възпитано и възхитително момиче, беше и преждевременно развита. Кай нямаше да се удиви, ако я видеше да чете „Космополитън“ вместо „Тийнейджър“. Почти очакваше да обяви, че ще прескочи следващите две години и на рождения си ден направо ще стане на шестнайсет.
Проблемът беше, че изглеждаше като 16-годишна. Все още на месец от навършването на четиринайсет, тя се беше развила забележително бързо. Със своите метър и седемдесет и три сега беше по-висока от Рейчъл с близо два сантиметра и което беше още по-тревожно: фигурата ѝ беше добила напълно женски форми. Имаше кестенява, а не сламенорусата коса на Рейчъл от нейната ирландска наследственост. Очите ѝ обаче бяха смайващо зелени като тези на нейната майка. Лицето ѝ беше с деликатни черти, а тялото стройно и атлетично. От италиано-японския произход на Кай беше наследила мургавата кожа и бадемовата форма на очите. За негова досада това съчетание я правеше не само красива, но и екзотична. Съвсем скоро щеше да се наложи да планира срещи и това го ужасяваше.
— Кай, не забравяй да подсетиш Тереза, че трябва да бъдат готови довечера в седем за луауто4.
— Тази вечер? Искаш да кажеш утре вечерта.
— За утре ли си направил резервацията?
Ох, помисли си Кай. Знаеше, че има нещо, което е трябвало да свърши.
— Не — отговори той, опитвайки се да налучка правилните думи. — Не трябваше ли ти да я направиш?
За момент настъпи пълно мълчание.
— Опа — каза Лани и размаха пръст на Кай, който я изгледа зло, вдигна слушалката и изключи високоговорителя. Намали с няколко степени силата на звука, защото знаеше какво ще последва.
— Рейчъл, съжалявам…
— Кай! Обеща да направиш резервацията. Тази вечер е единствената, през която тази седмица не съм на работа. Ако нямаме резервация, няма как да влезем.
4
Луау — хавайско празненство, съпроводено със забавления като традиционна хавайска музика и танци. — Б.пр.