— Нали му го даде?
— Разбира се, но това е малко странно. Не мислиш ли?
— И ще става още по-странно. На кого да се обадим, за да получим спешно сателитни снимки?
— Сателитни снимки? За какво са ти?
— Мисля, че положението може да е по-тежко, отколкото първоначално си представяхме.
— По-тежко от цунами? Да не би да идва и ураган?
Брад се върна с лист хартия в ръката.
— Брайън, почакай минута. — След това към Брад: — Стана много бързо.
— Защото аз бях на телефона. Погледнах в сайта на Си Ен Ен. Вече бяха съобщили ширината и дължината в репортажа си.
Той подаде на Кай листа с координатите. Кай го подаде на Реджи, който извади червена точка от кутията и я залепи на картата върху посочените координати. Тя съвпадна с точката, отбелязваща мястото на земетресението.
— Мамка му, това не е възможно — каза Реджи.
— Какво мислиш? — попита Кай.
— Мисля, че бъркам за подводната планина.
— Брайън — каза Кай в телефона. — По-лошо е от ураган. — Разказа на Ренфро за видеозаписа от катастрофата на остров Джонстън.
— А остров Кристмас? — попита Ренфро.
— Вероятно е напълно унищожен. Брайън, причината да помоля Брад да се обади във ФАА, беше, че исках да разбера дали самолетът на „Транс Пасифик“ е паднал на мястото на земетресението.
— Защо ти е притрябвало да знаеш това?
Кай си пое дълбоко въздух. За първи път щеше да го каже на глас.
— Защото мисля, че имаме сблъсък с метеор в средата на Тихия океан.
Ренфро се изсмя.
— Да бе.
Но когато Кай не се засмя с него, се умълча.
— Сериозно ли говориш?
— Това е единственото обяснение, за което се сещам.
— Мислиш, че сателитните снимки може да го потвърдят?
— Точно така. На кого е най-добре да се обадя? НАСА? Те използват ЛАНДСАТ15. Или пък НИССНОСДИ?
Националната информационна служба за сателитно наблюдение на околната среда, данни и информация на НОАА използваше система от геостационарни сателити за предсказване на урагани (ГСПУ).
— Да, те са добре за начало — отговори Ренфро. — Ще те свържа, когато успея да намеря някого.
След като каза това, затвори.
— Чакай малко! — извика Брад. — Какво каза току-що? Метеор?
— Всъщност, за да сме точни — намеси се Реджи, — ако е ударил земята, говорим за метеорит.
— Какви сте вие, а? Езикова полиция? Кого го е грижа? — Брад се обърна към Кай. — Хайде стига. Ако метеор, метеорит или астероид, или каквото и да е се е насочило към Земята, това щеше с месеци да е основната новина във всички телевизии.
— Не и ако никой не го е видял да идва — отговори Кай. От време на време бяха водили повърхностни разговори за цунамита от астероиди по същия начин, както другите хора биха разговаряли за вероятността да бъдат ударени от мълния. Вярно, това беше статистически вероятно, но те не очакваха да се случи. Не и през техния живот. Разговорите предоставяха възможност за отвличане на вниманието и за малко смях. Сега Кай не смяташе, че е било чак толкова смешно.
— Прехвърлих няколко статии по въпроса — каза Реджи. — Много интересен предмет. Знаеше ли, че астрономите предполагат, че са открили само 75 процента от астероидите в нашата слънчева система с диаметър над един километър?
— Искаш да кажеш, че може да са пропуснали астероид, широк половин километър? Бих искал да знам кой е прецакал работата.
— Първо — започна Кай, — не знаем дали е астероид. Но това е единственият причинител на цунами, който подхожда на сегашното положение. Второ, дори да е било удар, не знаем колко голямо ще е предизвиканото цунами. Ударите от астероиди преместват водата по напълно различен начин от земетресенията. Затова са ни нужни малко данни. Реджи се опитва да намери последните предположения на Крауфорд и Мадер.
Кай видя, че Брад е объркан, затова продължи да обяснява. Освен това му помогна да привикне мозъка си към този сценарий.
— Крауфорд и Мадер са изследователи от лабораторията „Лос Аламос“ в Ню Мексико. Те написаха поредица статии за компютърни модели, които са разработили за предсказване колко големи ще са цунамитата, предизвикани от удар на астероид. Разбира се, трябвало е да направят много предположения като плътност на материала, скорост на астероида, ъгъла на сблъсъка. Но част от изследванията им правеха приблизителна оценка колко големи ще са цунамитата като функция от разстоянието между мястото на удара и диаметъра на астероида.
— Но щом не са успели да открият астероида преди удара, как можеш да кажеш колко е голям? — съобрази бързо Брад.