Ветеринарят потреперал и пристъпил да залости вратата с по-тежка летва. Потресеният Ами бил загубил дар слово и трябвало да дърпа спътниците си за ръцете и да сочи с пръст, когато поискал да им покаже как се засилва сиянието на дърветата. Конете цвилели страховито, ала нищо не можело да застави някой от групата да излезе от къщата. Светещите точки по дървесните корони се разгаряли с всяка минута, а разлюлените клони като че се протягали все по-нагоре към небето. Дървените части на кладенеца вече също светели и след малко един от полицаите безмълвно посочил към западната страна на каменната ограда, където били подпрени старите сандъци и кошери — сиянието полазвало и по тях, но кабриолетът и каретата засега изглеждали незасегнати. Ненадейно се раздал трясък и по пътя затропали копита; Ами изгасил лампата, за да не им пречи, и всички видели, че двойката коне са се откъснали и бягат, влачейки каретата.
Произшествието развързало езиците и очевидците разменили шепнешком по някоя смутена фраза.
— Това засяга всичко органично в околността — промърморил съдебният лекар.
Никой не му отговорил, само човекът, който бил слизал в кладенеца, подхвърлил, че прътът трябва да е разбудил някаква безплътна твар.
— Беше ужасно — добавил той. — Нямаше дъно, само тиня, мехури и чувството, че нещо дебне долу.
На пътя конят на Ами продължавал да беснее и оглушителното му цвилене почти заглушавало гласа на неговия собственик, който едва чуто бъбрел:
— От този камък е дошло… порасло е у кладенеца… трепало е сичко живо… хранило се е с телата и душите… Тад и Мъруин, Дзенас и Наби, а най-подир и горкият Наюм… Сички са пили вода от кладенеца… то пък е пило сили от тях… иде от другаде, дето нещата не са кат при нас… а сега си заминава, отдето е дошло…
В този момент стълбът от цвят блеснал още по-ярко и придобил някакви смътни фантастични форми, които по-късно всеки очевидец описвал по различен начин; нещастният кон надал пронизителен писък, какъвто никой никога не бил чувал. Всички притиснали ушите си с длани, а ужасеният до призляване Ами отскочил от прозореца. Нямаше думи да ми опише какво е видял… Когато погледнал отново, животното лежало неподвижно под лунните лъчи между строшените тегличи на кабриолета. Но стопанинът нямал време да оплаква трагичната му гибел, защото почти в същия миг един от детективите тихичко привлякъл вниманието им към нещо, което ставало в самия хол. След изгасяването на лампата можело да се забележи как бледа фосфоресцираща светлина обхваща цялата стая. Тя проблясвала по широките дъски на дюшемето, по ръба на килима и по черчеветата на тесните прозорци, сновяла нагоре-надолу по голите ъглови греди, искряла по лавицата над камината, пълзяла по вратите и мебелите. От минута на минута силата й нараствала и скоро станало ясно, че всяко живо същество трябва незабавно да напусне къщата.
Ами показал на спътниците си задната врата и пътечката, която водела през нивите към четирите хектара ливади. Тръгнали по нея с несигурна крачка, като насън, без дори да смеят да се озърнат, преди да се отдалечат към възвишенията. Пътеката била същински дар на съдбата, защото никой не би дръзнал да излезе в предния двор и да мине покрай кладенеца. Стигало им и това, че заобиколили фосфоресциращия хамбар и сайванта, а после пресекли овощната градина, където светещите дървета размахвали демонично възлестите си клони; слава Богу, вейките се протягали нагоре. Докато минавали по стария мост над Чапмановия ручей, луната се скрила зад гъсти черни облаци; оттам нататък трябвало да се добират опипом до пасището.
Когато най-сетне се обърнали да погледнат към долината, пред очите им се разкрило страшно зрелище. Цялата ферма била обляна в отвратителния непознат цвят — дърветата, сградите, даже редките треви и бурени, които още не се били поддали на убийствената сивота. Всички дървета протягали към небето клони, увенчани с огнени езици; потоци от същия чудовищен пламък обливали гредите по покривите на къщата, хамбара и навесите. Било като гравюра на Фюсли, обляна от пороя аморфна светлина, от непознаваемото чуждо пъстроцветие, от породената в кладенеца загадъчна отрова, която кипяла, избухвала, опипвала, искряла и се разстилала със зловещо бълбукане като неописуема космическа палитра.