Хипотезата се оказала погрешна; след като дълго и безрезултатно дълбали метеорита в търсене на нови сфери, учените се оттеглили с втория образец, който в лабораторията се държал също тъй отчайващо, както и предишният. Бил почти пластичен, излъчвал топлина, магнетизъм и леко сияние, донякъде се охлаждал в концентрирани киселини, имал непознат спектър, във въздуха се изпарявал, взаимно се унищожавал със силициевите съединения, но освен изброените свойства не проявявал никаква друга характеристика и в края на опитите учените се видели принудени да признаят, че не могат да го класифицират. Нямал нищо общо с нашата планета — бил къс от някакъв странен свят и като такъв се подчинявал на неразбираеми закони.
Същата нощ налетяла буря и когато професорите се върнали на другия ден, във фермата ги очаквало горчиво разочарование. Метеоритът трябва да е имал особени електрически свойства, защото по думите на Наюм „привличал светкавиците“ с необяснимо упорство. Само за един час фермерът видял шест мълнии да се стоварват в двора му, а когато бурята престанала, край стария кладенец вече нямало нищо, освен полузатрупана яма с неравни краища. Напразно разравял пръстта и професорите лично се убедили в пълното изчезване на метеорита. След този провал им оставало само да се върнат в лабораторията и да продължат опитите с втория образец, грижливо съхраняван в оловно ковчеже. Фрагментът изтраял още седмица, но така и не узнали нещо съществено. Накрая изчезнал без остатък и след време професорите почнали да се съмняват дали изобщо са го виждали, или само са сънували този загадъчен отломък от незнайните космически бездни, този самотен и странен пратеник от други вселени и други царства на материя, сила и гравитация.
Разбира се, аркхамските вестници вдигнали голям шум около произшествието и университетското участие в него. Редакторите им идвали да вземат интервюта от Наюм Гарднър, пристигнал дори репортер на един всекидневник от Бостън и фермерът бързо се превърнал в местна забележителност. Бил на около петдесет години, мършав и добродушен; заедно с жена си и тримата си сина се изхранвал от нивите в долината. Често се срещал с Ами, съпругите им си ходели на гости и Ами го бе запомнил само с добро. Твърде горд от спечелената местна слава, през следващите седмици Наюм често разказвал за небесния камък. Юли и август били много горещи и той косял упорито четирите хектара ливада оттатък Чапмановия ручей. Работата го изморявала повече от друг път и Наюм си казвал, че почват да му натежават годините.
После дошло време за жътва и бране на плодовете. Ябълките зреели бавно и Наюм се кълнял, че никога не е виждал такова изобилие в овощните си градини. Плодове с феноменални размери и необикновен блясък отрупвали клоните толкова нагъсто, че стопанинът поръчал още няколко бъчви за бъдещата реколта. Но когато узрели, той преживял тежко разочарование — въпреки цялото им великолепие и измамна сочност, нито един не ставал за ядене. Към чудесния вкус на ябълките и крушите се примесвала отвратителна горчивина, тъй че още първата хапка пораждала погнуса. Същата беда сполетяла пъпешите и доматите и Наюм с болка на сърцето разбрал, че реколтата му е загубена. Схващайки веднага връзката между двата случая, той заявил, че метеоритът е отровил почвата, и се благодарял на Бога, че по-голямата част от нивите са нагоре по склона, близо до пътя.
Зимата подранила и била много студена. Ами срещал Наюм все по-рядко и забелязал, че съседът му изглежда угрижен. Цялото семейство се откъсвало от света — почти не посещавали църковните служби и селските празници. Никой не можел да си обясни причината за тази затвореност и меланхолия, ала всички обитатели на фермата неколкократно признавали, че не са добре със здравето и усещат неясен смут. Наюм бил по-точен, като споделял, че го тревожат някои следи в снега. Ставало дума за обичайните дири на катерички, зайци и лисици; угриженият фермер обаче се кълнял, че има нещо странно във формата и разположението им. Не споменавал подробности, но изглежда смятал, че не подхождат нито на анатомията, нито на навиците на тия животни.
Ами не обръщал внимание на подобни приказки, докато не му се случило една нощ на връщане от Кларкс Корнър да мине пред къщата на Наюм с шейната си. В лунната светлина видял как един заек пресича пътя и прекомерно дългите скокове на зверчето не се понравили нито на Ами, нито на коня. Всъщност само твърдата му ръка попречила на коня да се разбеснее. От тази вечер Ами се вслушвал по-внимателно в разказите и се питал защо ли сутрин кучетата му изглеждат толкова потиснати — вече почти не смеели да лаят.