Точно в този момент Роло се събуди и реши, че и той може да се изкъпе. Цопна с едната си лапа във водата, а Рейвън изстена и го отблъсна. Момичетата се засмяха. На Рейвън му се струваше, че може би сънува. Погледна лицето на Мисти, а то сияеше от щастие.
— Знаеш ли, струва ми се, че сватбата беше предопределена. Няколко дни преди да те открием, чух присмехулник да се обажда посред нощ, а това е сигурен знак, че човекът ще се задоми.
Лъки я погледна и кимна в знак на съгласие.
— А помниш ли онази пеперуда, която кацна на главата ти онова лято? И това е знак за предстояща женитба.
Мисти щракна с пръсти.
— Точно така. Как съм могла да го забравя? — Тя сложи длан на голото рамо на Рейвън. — Надявам се, че нямаш нищо против, че си говорим така. Не искаме да бъдеш съвсем невежа, когато започнат да ти задават въпроси.
— Кой ще ми задава въпроси?
— Ами хората, които ще дойдат на сватбата.
Изведнъж Лъки се изправи, свали календара от стената и отново коленичи до коритото.
— Погледнете тук.
— Господи — извика Мисти, — ще има пълнолуние в края на седмицата! Ужасен късмет е да се ожениш по пълнолуние.
Момичетата продължиха да си бъбрят по този начин, а Рейвън потъна в собствените си мисли. Как, по дяволите, се беше стигнало до това! Той и Присила щяха да се оженят в най-голямата катедрала на Сейнт Луис. А после щяха да приемат гостите си в хотел „Сейнт Реджис“ където цяла армия слуги щяха да разнасят шампанско и хайвер, пържоли и омари. Оркестър от четирийсет души щеше да свири валсове на Щраус, а елегантните гости щяха да танцуват до зори. А ето, че плановете за женитбата му се правеха, докато той седеше гол в коритото в колиба насред планините Озарк.
Мисти бъбри още десетина минути, после се изправи и въздъхна тежко.
— Е, мисля, че вече за всичко се погрижихме. — И погледна загрижено Рейвън. — Имаш ли някакви въпроси?
— Кога?
— В събота следобед — отговори тя, извади бележка от джоба си и му я подаде. — Ето. Виж дали ще можеш да ми намериш тези билки днес. Тъй като сватбата наближава, няма да имам време да се погрижа за всичко. — Силно изненадан, Рейвън втренчи поглед в листчето, поизправи се малко, но навреме се усети и отново седна във водата. Мисти преметна роклята през ръката си и каза: — Ние отиваме у Лъки, за да поработим над шева. Можеш да се къпеш колкото си искаш. — Спря се на вратата, където я чакаше приятелката й, и му се усмихна лъчезарно. — Хайде, стига си стоял там и си кривил очи. Излез, водата сигурно вече е студена. Тъй като си лекар, знаеш, че това не е полезно.
Момичетата излязоха, а Рейвън остави хавлията да падне във водата. Никак не вярваше на онова, което видя и чу. После, изпълнен с гняв, отиде до огнището и отново прочете бележката. Обърна се към Роло и промълви:
— Откъде, по дяволите, ще взема яйца на гущер и жило от скорпион посред зима? — От тялото му все още капеше вода. Усети се, че говори на енота, плесна се с ръка по челото и нададе стон.
Не знаеше нито как да се справи с поставената задача, нито как да излезе от създалото се положение. Щеше да се ожени за планинско момиче и да се сдобие с девер, чието име будеше страх у жителите на долината. Смачка листчето на топка и го хвърли на пода. Издиша шумно, но това не му помогна. Господи, помисли си, понякога е по-добре сутрин да ставаш от леглото!
Следобедната светлина заливаше каруцата. Мисти седеше на капрата и си мислеше, че ще закъснее за собствената си сватба заради проклетото енотче, което не искаше да остане само в колибата. Според обичая, Рейвън беше тръгнал по-рано и двамата с отец Джубал щяха да я чакат в църквата. Роло скочи в каруцата до Лъки, която, облечена в зелена вълнена рокля, държеше юздите в ръце. Мисти бързо пъхна животинчето под шала, който си беше наметнала, и хвърли поглед към луничавото лице на приятелката си.
— Не се тревожи — каза тя, като видя тревогата в очите на Лъки. — Ще го накарам да остане в каруцата. Той няма да пречи.
— Господи, никога не съм чувала за енот, който да е ходил на сватба! — възкликна Лъки и подкара каруцата. Все още мърморейки недоволно под нос, тя излезе на дърварската пътека. По клоните на дърветата се белееше току-що паднал сняг.
Чуваше се само скърцането на хамутите и шумът от колелата, а Мисти мислеше за Езра, който би трябвало да даде ръката й в този ясен и студен ден. Без съмнение, той щеше да бъде ядосан и объркан, когато се върне и разбере, че тя се е омъжила за човек, когото той не познава, и при това толкова различен от него самия. Предполагаше, че и бъдещият й свекър няма да е доволен от развитието на нещата. Но реши да остави тревогите на бъдещето. Днес имаше значение само това, че щеше да се омъжи за Рейвън.