После изведнъж хукна да бяга.
Той чу стъпките й и се обърна. Когато различи чертите й, на лицето му се изписа изненада.
— Хей, какво има? Добре ли си?
— Току-що осъзнах, че не мога да се измъкна оттук.
— Бих могъл да те закарам донякъде — каза той и погледна часовника си. — За час и половина сме във Франкфурт. Оттам можеш да хванеш някой полет за Ню Йорк. Някъде към полунощ ще вечеряш в любимия си ресторант.
— Не искам да ходя в Ню Йорк.
— Нали живееш там?
— През целия си съзнателен живот съм живяла на път. Освен това нямам работа.
— Сега вече можеш да получиш дори мястото на Аманпур в Си Ен Ен.
— Не го искам.
— А какво искаш?
— Да попътувам с теб.
— Добре, но къде?
— Ще го уточним в движение.
Гледаха се втренчено. Очите на Кейти блестяха и Шоу неволно наведе глава.
— Кейти, не мога да…
Тя сложи ръка на устните му.
— Знам, че не можеш, Шоу. Ако беше казал нещо друго, вече щях да съм си тръгнала. Не искам това.
— Тогава какво искаш?
Тя дълго гледа тъмната нощ, която междувременно се беше спуснала над Дурлах. Когато проговори, думите й бяха натежали от вълнение.
— Аз съм алкохоличка. Нямам работа, нямам и много приятели. Всъщност нямам никакви приятели. Изпитвам ужас, Шоу. Уплашена съм до смърт, че това е всичко, което ми остава в живота. Ако сега ми кажеш да вървя в ада, ще отвърна, че и двамата сме били вече там и че там е наистина гадно място.
Вятърът раздвижи пожълтелите листа над главите им. В къщите наоколо жителите на Дурлах се готвеха за спокоен сън. Кейти и Шоу стояха един срещу друг и продължаваха да се гледат. Сякаш никой от тях нямаше смелостта, дъха и сърцето да проговори.
— Да вървим — раздвижи се най-после Шоу.
Обърнаха се и тръгнаха по тихата уличка.
Без да знаят накъде, това поне беше сигурно.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Терминът „перцептивен мениджмънт“ отдавна се е утвърдил в обществената лексика. В един от справочниците на Министерството на отбраната дори се дава точното му определение. Това означава, че военните го възприемат сериозно. Днес много компании за връзки с обществеността предлагат перцептивен мениджмънт, или пием, като стандартна услуга. Но по всичко личи, че повечето от тях не го предлагат както трябва. В смисъл, че ако искате да сътворите Голямата лъжа по наистина изключителен начин, ще ви трябва много тясна специализация.
Америка не е монополист върху пием, много други държави прибягват до него. Но тук му е мястото да добавим, че никъде по света няма по-добри от американските пием компании. Това вероятно се дължи на факта, че в САЩ залозите се по-високи, както и съответните хонорари. Което е нормално, защото става въпрос за единствената суперсила в света. Става въпрос за индустрия за милиарди долари, управлявана от невероятно изобретателни хора, които са тясно свързани с властта и не се колебаят да я използват. Част от тях са идеолози, други го правят само за пари. Но и в двата случая резултатите от тяхната работа са опустошителни за хора като вас и мен, по-зловещи от рака.
Голяма част от описаните в тази книга техники са стандартни оперативни похвати за тези хора, макар и да съм ги интерпретирал по различен начин. А в днешно време наистина е страшно лесно да се привлече вниманието на обществеността по света. През последните няколко години станахме свидетели на множество примери как дадена информация се разпространява за броени минути. На практика това е толкова лесно, че неистината може да се внедри дълбоко в съзнанието на хората и никакви опити да се промени общественото съзнание не могат да ги убедят, че става въпрос за неистина. Ние просто искаме да вярваме, разбирате ли? И колкото по-лесно ни убедят да повярваме в нещо, толкова по-добре. А ако на по-късен етап се окаже, че всичко е изфабрикувано? Е, какво толкова. На нас всъщност не ни пука.
Няма да ви кажа дали сценариите, описани в „Цялата истина“, се основават на факти, или са плод на творческото ми въображение. Но ако наистина сте заинтригувани, много лесно ще откриете сходство между тях и пием ситуациите в реалния живот. Ако трябва бъда откровен, ще призная, че не вярвам някой да се зарови чак дотам. Ние сме преситени от информация и отдавна не искаме да я търсим сами. А тази умствена нагласа на обществото е най-голямото предимство за компаниите, предлагащи пием. Може да ви прозвучи нелогично, но с колкото повече информация разполагаме, толкова по-малко знаем за истината. Това е война на изтощението, в която никой от нас не може да се сравнява с тези хора — включително големите световни медии и изявените журналисти, които често биват захранвани с готовите „факти“ както всички останали. Вярно е, че са ни заблуждавали и преди, но също така е вярно, че в днешно време ни заблуждават много по-често и в много по-големи мащаби.