— Не се тревожи. Мозъкът ти е в безопасност — успокои го Валкирия. — Засега.
Скълдъгъри хвърли поглед в коридора от другата страна, после хвана Скейпгрейс за лакътя и го вкара вътре. Коридорът бе тъмен и миришеше на прокиснала бира и мокри кърпи. От предната част долитаха гласове. Скълдъгъри попита:
— Къде е отседнал?
— Под земята. Превърнах мазето в стая, а той добави обзавеждане.
Докато се промъкваха, Скейпгрейс продължи:
— Тогава бях пълен с идеи. Щях да обновя цялата предна част, да я разширя на запад, да взема музикално оборудване, малък дансинг. Накрая реших да не го правя. Твърде скъпо. А и, така де, на никого не му се танцуваше.
Валкирия следеше някой да не ги изненада изотзад.
— Добри времена бяха. — Скейпгрейс като че ли съжаляваше за тези времена. — Старите познайници посещаваха кръчмата всяка вечер — Дейв Светкавицата, Пийт Шарлатанина, Йероним Дедфол. Пиехме, говорехме, смеехме се. Отдавна.
— Вориен, ако се опитваш да ни убиеш, има по-бързи начини от историята на живота ти — прекъсна го Скълдъгъри.
— И по-безболезнени — добави Валкирия.
— Просто си помислих, че ще искате да знаете — възмути се Скейпгрейс. — Че ще ви е от полза да знаете историята на мястото и връзката ми с него.
— И защо точно тази информация би ни била от полза? — попита Скълдъгъри.
— Ако ме оставите да довърша, ще ви кажа.
— Добре тогава. Довърши.
— Посещаваха кръчмата ми, защото в град, пълен с магьосници, нямаше много места, където човек да се почувства специален, нали така? Но аз се погрижих. И докато останалите клиенти пиеха отпред, в частта за отбрани посетители седяхме аз и момчетата, говорихме си и правехме планове.
— Така ли?
В края на коридора имаше врата, а зад нея се оказа частта за отбрани посетители. На бара седяха двама души, а други двама играеха билярд на разтропана маса. Имаше и един навъсен барман, а в ъгъла — гигант, чиято глава докосваше тавана. Неочакваните гости и хората в стаята се спогледаха безмълвно.
Скейпгрейс се ухили.
— Здрасти, момчета.
12.
Бой в бара
Една муха жужеше шумно и се удряше настойчиво в мръсен прозорец, през който се виждаше мъртво дърво. Бармана излезе иззад бара, а двамата мъже станаха от столовете си.
— Скейпгрейс — каза барманът, предъвквайки с неприязън името. — Кураж имаш да си показваш грозната мутра в бара ми.
— Твоят бар?! Ти ми го взе на покер, освен това мамеше! — отвърна с презрителен смях Скейпгрейс.
— Ти също. Аз просто мамех по-добре. Защо си тук?
— Не можех да стоя далеч задълго. Толкова скъпи спомени имам от тук. Всъщност, Йероним, надявах се сестра ти да е тук — къде е тя?
Йероним Дедфол имаше вид на бомба пред експлодиране.
— Да не си я споменал никога повече, ясно ли е?!
— Иначе какво? — сви рамене Скейпгрейс.
— Мисля, че има някакво недоразумение — опита да се включи Скълдъгъри безуспешно.
Дедфол пристъпи напред със свити юмруци.
— Какво ще кажеш да приключа, каквото започнах преди двайсет години, м?
— Искаш да ме убиеш, така ли? — присмя му се Скейпгрейс.
— Не само аз, мой човек. Който тук иска да убие тая отрепка, да направи крачка напред.
Всички направиха крачка напред.
— Така било значи, а? — направи се на разстроен Скейпгрейс. — След всички тия приказки за приятелството, всички тези години, преживяното от нас… всички искате да ме убиете?
— Да те убием по ужасен начин — поправи го един от играчите на билярд.
— С удоволствие бих ви помогнал, момчета — Скейпгрейс вдигна ръце и показа оковите си, — но както виждате, в момента съм с вързани ръце. Ако обаче съумеете първо да убиете тези двама симпатяги с мен, можете да си получите исканото.
Дедфол присви очи.
— Да убием малко момиче? Да, мисля, че ще се справим с тази епохална задача. Ами ти, кльощавия? Кой си ти, да те вземат дяволите?
— Наистина не си търсим белята — каза Скълдъгъри.
— Тогава ще ви дойде като приятна изненада — каза този отляво на Дедфол. В отворената му длан припукваше електричество. Дейв Светкавицата, без съмнение.
— Тук сме по работа на Убежището.
Този отдясно на Дедфол се наежи, а той пък се ухили.