Выбрать главу

— Чу ли, Пийт? По работа на Убежището.

Пийт Шарлатанина изръмжа:

— Мразя Убежището.

— А… — рече Скълдъгъри.

— Всички мразим Убежището.

— Ами тогава не сме по работа на Убежището. Само се шегувах.

— Тогава ще умреш нахилен — подигра се Дедфол, — освен ако веднага не ни кажеш кой си.

Скълдъгъри изчака малко и свали дегизировката си и я постави на масата за билярд. Няколко чифта очи се разшириха. Няколко усти зяпнаха. Няколко човека направиха крачка назад.

— Детективът-скелет — промълви един от играчите на билярд.

— Няма да се бия с него — каза другарят му. — Няма начин.

— Кво ви става, бе?! — излая Дедфол. — Това е моят бар! Моята територия. Само от мен трябва да ви е страх тук. Някакъв мъртвец — какво от това? Ще се справим с него. Шестима сме, той е един. А, да, и тая малката. Много ли ви е, а, здравеняци?

Играчите на билярд се спогледаха и после поклатиха глави несигурно.

— А така. Значи сме съгласни. Ще убием тия двамата и после ще убием скъпия си приятел Скейпгрейс.

— Това ще е забавно. — Скейпгрейс се примъкна до един стол и седна. — Как ще го направите?

— Бробдинг отдавна не се е разкършвал — каза Дедфол и гигантът пристъпи до него.

Валкирия сръчка Скълдъгъри.

— Този го оставям на теб.

— Ще те убия — избоботи гигантът. — Да знаеш, нищо лично.

— Добре е да го знам. В този случай, ще те съборя и после ще те ударя с масата за билярд — също нищо лично.

Бробдинг и всички останали се засмяха. Скълдъгъри протегна ръце и разпери пръсти, а Бробдинг излетя право в отсрещната стена. Валкирия сграбчи една щека и я строши във физиономията на първия играч. Той се срути в ъгъла, а другият се хвърли към нея.

Пийт Шарлатанина пък опита удар срещу Скълдъгъри, който детективът дори не се опита да блокира. Подмина юмрука на Пийт и го бутна, а той пък се заби в Дедфол.

По цялото тяло на Дейв Светкавицата пращеше електричество, което изправи косата му и изпълни въздуха с миризмата на озон. Затича се към Скълдъгъри, а той изрита един стол в краката на нападателя си. Дейв се спъна и изруга.

Вторият играч на билярд се опитваше да сключи ръце около гърлото на Валкирия. Тя го срита в пищяла и му бръкна в окото. Онзи изкрещя. Заразмята диво ръце и момичето не можа да се предпази от един от слепите удари, който попадна в слепоочието й. Скълдъгъри заби крак в падналия Дейв, а миг по-късно го връхлетя Дедфол. Детективът го хвана за ръката и го преметна през себе си. Мъжът писна с изненадващо висок глас и се стовари на мръсния, лепкав под.

Противникът на Валкирия я вдигна от земята и я качи на масата за билярд. Тя се бореше да си поеме дъх. Той я вдигна и я блъсна по гръб в масата. Валкирия сграбчи една от топките и когато отново бе повдигната, го халоса в ухото. Той извика от болка и падна.

Скълдъгъри заби няколко крошета в лицето на Пийт Шарлатанина, изви ръката му и го прати в стената. Обърна се към Дедфол, който изрева, а вратът му се изду от напрежение. Юмруците му се уголемиха и се превърнаха в чукове. Изсмя се триумфално и от устните му излетя слюнка.

В другия край на стаята Валкирия още се бореше с втория играч. Той търкаше ухото си и накуцваше. Гледаше я от едното си отворено око.

— Ще те убия предумишлено — заплаши я той не особено впечатляващо. Тя го замери с гонката. Тя го уцели право между очите. Той постоя неподвижен и объркан, после падна и заспа.

Междувременно Дедфол уцели Скълдъгъри с един от чуковете и детективът задигна настрани. Дедфол отново замахна, но Скълдъгъри се наведе и чукът мина през стената. Онзи се опита да го измъкне, но не успя и Скълдъгъри го удари. След това го удари пак.

Дедфол замахна с другия чук, който отново не намери целта си и също мина през стената.

— О, не — изхленчи Дедфол.

Скълдъгъри се прицели внимателно, преди да го халоса. Дедфол се свлече до стената с вдигнати ръце, безпомощно заклещени в талашита на стената.

Бробдинг се надигаше и не изглеждаше доволен.

— Отново, нищо лично — каза детективът.

Затича се към гиганта, скочи и се завъртя във въздуха, изпъвайки крак. Ритникът му хвана Бробдинг право в челюстта и той падна на коляно.

— Какво? — попита Скълдъгъри, когато видя как го гледа Валкирия.

— Ама ти не риташ така. Танит рита така.

— Впечатлена си, а? — Той постави ръце на масата за билярд и сви рамене. — Сигурно вече съм твоят герой.