— Заплахите няма да свършат работа.
— Празните заплахи няма да свършат работа, но ако наистина го застреляш в крака…
— Валкирия, не. Срещал съм такива като него преди. Всеки се пречупва, да, но нямаме време. — Скълдъгъри се обърна към Изтезанието. — Откъде да знам, че имаш информацията?
— Защото така ти казвам, а ти нямаш лукса да се съмняваш в думите ми. Барон Венгос вече ще е намерил бронята на лорд Вайл. Времето, което ти остава, е като пясък в дланта ти. Изсипва се през пръстите ти, мъртвецо. Ще убиеш ли детето?
— Няма да го убие! — предизвикателно рече Валкирия. — Кажи му, Скълдъгъри!
Сърцето на Скейпгрейс почти се пръсна от радост, когато детективът не отвърна.
Каин зяпна към него и отстъпи.
— Ти наистина мислиш да го направиш.
— Носиш ли си телефона?
— Какво?
— Обади се на родителите си. Трябва да се сбогуваш.
Измина дълъг миг. Каин хукна да бяга, но Плезънт бе твърде бърз. Сграбчи китката й и я свали на земята.
— Бъди смела — каза той.
— Пусни ме! — изкрещя Каин.
Плезънт завъртя глава към Изтезанието.
— Дай ни минута.
— Минута. Не повече.
Пред очите на Скейпгрейс Плезънт издърпа Каин на крака и я отведе. Каза й нещо тихо, а момичето тръсна глава и се опита да се отскубне. Стигнаха до ъгъла на роърхейвънското убежище и най-сетне момичето изглеждаше съгласно. Извади телефона си.
— Това е страхотно — каза Скейпгрейс на Изтезанието.
Старецът доби объркано изражение.
— Кой си ти?
— Ъ… какво? Аз съм, Вориен. Вориен Скейпгрейс. Аз ти построих мазето?
— А. Ти. Защо си тук? Мислех те за мъртъв. Би било хубаво.
Макар никога, преди да не бе чувал Изтезанието да се шегува, Скейпгрейс реши, че той се шегува сега и се засмя.
— Това е страхотно — повтори той. — Да го накараш да убие Каин. Страхотно си е, дума да няма. Гениално! Никога не бих се сетил за нещо такова.
— Знам.
— Ако може да те питам, откъде ти хрумват тия идеи? Сънуваш ли ги или е просто инстинкт? Аз си пазя дневник, където си записвам идеи и разсъждения и… — Изтезанието пак го погледна и Скейпгрейс млъкна.
— Досаждаш ми.
— Извинявай.
Старецът отново спря да му обръща внимание.
— Мъртвецо. Минутата ти изтече.
Плезънт сложи ръце на раменете на Каин. Каза й нещо и понечи да я прегърне. Тя се извъртя, откъсна се от него, избута го. Скри се от погледа на Скейпгрейс за секунда, но когато той отново я видя, в очите й имаше сълзи. Плезънт я хвана за ръка и я отведе обратно.
— Ще я убиеш ли? — попита Изтезанието.
— Да.
Каин стоеше безмълвно, колкото се може по-изправена, опитвайки се да изглежда безстрашна.
— Е, тогава давай.
— Съжалявам, Валкирия — тихо изрече Скълдъгъри.
— Не ми говори — отговори тя. — Просто направи каквото трябва.
— Това ми прилича на бронирано палто — отбеляза Изтезанието. — Не стреляй в него. Едва ли би искал да си помисля, че си ме измамил.
Каин разкопча палтото си и Скейпгрейс изтръпна от вълнение. Щеше му се да запише на камера всичко, за да може да го гледа отново и отново. Мигът, когато Скълдъгъри Плезънт убива Валкирия Каин.
— Прости ми. — Детективът стреля.
Изстрелът изтрещя в ушите на Скейпгрейс. Тялото на Каин потръпна и очите й се разшириха. Тя направи крачка назад и се строполи на колене, стискайки раната. Между пръстите й покапа кръв.
Накрая тя падна по лице.
— Тя беше невинно момиче — прошепна Скълдъгъри Плезънт.
— Носеше кръвта на Древните — отвърна Изтезанието. — Достойна отплата за информацията, която ти е нужна. Гротескния е скрит в руините на замъка Банкуук. Детективе?
Плезънт вдигна бавно глава.
— Чудя се дали може да стигнеш там преди Венгос.
— Ако лъжеш…
— Защо да лъжа? Поисках да убиеш детето и ти го направи. Държа на сделките си.
Плезънт застана над мъртвото тяло на Каин, наведе се и го взе в ръце.
— Скейпгрейс — каза той. — Обратно в колата.
— Какво, да не съм луд? — изсмя се Скейпгрейс. — Оставам тук.
— Не. Взимам те обратно.
Скейпгрейс погледна Изтезанието очаквателно.
— Защо ме гледаш? — попита старецът.
— … какво?
— В уговорката ни нямаше нищо за теб.