— Ама не мога да се върна! — викна Скейпгрейс. — Ще ме вкарат в затвора!
— Май си мислиш, че ме е грижа.
— Скейпгрейс — повтори детективът с глас, лишен от човешка емоция. — Обратно в колата. Тръгвай.
Отчаяният убиец се огледа, но от никъде не можеше да очаква помощ. Опитвайки се да не се разплаче, той се затътри обратно към колата.
— Искам да ти благодаря, детективе — каза Изтезанието. — Гледам този свят, в какво се е превърнал, гледам как магьосниците се гушат в сенките и осъзнавам, че досега съм чакал. Виждаш ли? Чакал съм причина да живея отново, да се измъкна от влажното си мазе. Сега имам причина. Цел. Години наред дремех, а сега съм буден. Събуди ме, детективе. И ще се срещнем отново.
— Разчитай на това — отвърна Плезънт. Изтезанието се усмихна, обърна се и се отдалечи.
Скейпгрейс бе предаден. Изоставен. Скълдъгъри застана до него с мъртвото момиче в ръце. Скейпгрейс се съмняваше, че ще преживее пътя обратно до Убежището. Бе чувал легенди за яростта на детектива-скелет, а сега нямаше на кого другиго да си я изкара. Скейпгрейс не можеше да се споразумее с него, да сключи сделка. Нямаше надежда.
Плезънт остави внимателно тялото в багажника и се обърна към града. В привечерта Роърхейвън изглеждаше празен.
— Е, готово — каза Плезънт. Звучеше облекчен. Скейпгрейс се намръщи, но не посмя да каже нищо.
— Денят мина добре, в общи линии. Имам местоположението на Гротескния и убих Валкирия, не, исках го ако трябва да съм честен исках да направя от деня, когато я срещнах. Може да бъде много досадна. Забелязал ли си?
— Ъ.
— Не млъкваше. Правех се на неин приятел, но честно казано я съжалявах. Горкото момиче. Доста беше глуповата.
— Такъв си зевзек — чу се глас отзад. Скейпгрейс изквича уплашено, когато към тях се присъедини Валкирия Каин, с ръце в джобовете и усмивка на лицето.
16.
Размяната
Валкирия знаеше, че е блъф, а Скълдъгъри го потвърди с кодовата фраза:
— Бъди смела.
Държеше я здраво за ръката. Коленете й я боляха от падането. Струваше й се, че изпълнението й е доста убедително. Надяваше се и Изтезанието да му се върже.
— Пусни ме! — викаше тя.
Скълдъгъри погледна към Изтезанието и стоящия до него Скейпгрейс, който, в неведение, се наслаждаваше на всяка секунда от представлението.
— Дай ни минута — каза Скълдъгъри.
— Минута. Не повече.
Валкирия остави детективът да я изправи и да я повлече далеч от двамата зяпачи.
— Продължавай да клатиш глава — тихо рече Скълдъгъри.
— Какво ще правим? — попита тя. — Ще ни каже всичко, само ако ме убиеш.
— Няма да те убия.
— А, хубаво.
— Ще убия отражението ти.
— Какво? Как?
— Къде е то сега?
— Би трябвало да е вече вкъщи.
— Обади му се, кажи му да се върне в огледалото.
За да поддържа представлението, Валкирия опит пак да се изскубне.
— Но ако го убиеш, какво ще се случи? В смисъл, ще умре ли наистина?
— То не живее — напомни й Скълдъгъри, — така че не може да умре. Но ще изглежда мъртво. Мисля, че когато го върнем в огледалото след това, всичко ще му е наред.
— Така мислиш?
— Никой не го е правил досега. Никой не си е правил труда, просто защото магьосниците могат лесно да различат отражение от истинска личност. С Изтезанието трикът може да сработи, ако наистина е толкова отвикнал от нещата, колкото изглежда.
Стигнаха до ъгъла на Убежището и Валкирия извади телефона си, а Скълдъгъри се сви извън полезрението на наблюдателите. Започна да копае дупка с ръце.
Валкирия набра домашния си телефон.
— Ало? — чу се собственият й глас от другата страна на линията.
— Сама ли си?
— Да. Родителите ти са още на работа. Аз седя в стаята ти и ти пиша домашните.
— Трябва да влезеш в огледалото. Ще опитаме нещо.
— Добре.
— Остави бележка на мама. Кажи й, че ще прекарам нощта у приятел.
— Кой приятел?
— Не знам. Избери някого — нетърпеливо рече Валкирия.
— Ти нямаш приятели.
Валкирия се начумери.
— Кажи й, че ще спя при Хана Фоули.
— Хана Фоули не те харесва.
— Просто го направи! — отсече момичето и затвори. Скълдъгъри почти бе направил плитък изкоп с диаметър около метър.