Скълдъгъри извади револвера си и го насочи право в лицето на Венгос.
— Както се оказва, увереността ми си е съвсем на място.
— Какво, ще ме застреляш ли? — презрително попита Венгос. — Не бих се изненадал. Какво може да знаеш ти за честта? Само един неверник би взел пистолет в схватка с мечове.
— Само един кретен би си взел меча в престрелка.
Венгос се намръщи.
— Както виждаш, превъзхождаме те многократно.
— Обикновено така става.
— Не можеш да спечелиш.
— Обикновено така изглежда.
— Само след мигове ще бъдеш нападнат от тези мръсни Немъртви и разкъсан в ураган от болка и ярост.
— Хм, това е нещо ново.
— Убийте го! — излая Венгос.
Заразените тръгнаха напред, а Скълдъгъри вдигна ръка и около него се завихри облак от прах. Венгос отстъпи, заслонявайки очи. Чуха се изстрели, проблясъци на огън и гърлени ревове. Заразените излетяха от облака един по един. Когато прахът улегна, само Венгос и Скълдъгъри стояха прави.
— Шест изстрела — каза Венгос. — Преброих ги. Пистолетът ти е празен.
— Предполагаш, че не съм успял да презаредя в суматохата.
— Успя ли?
— Не — призна детективът след кратко колебание.
Венгос се огледа.
— Момичето. Каин. Къде е?
— За нещастие трябваше да си остане у дома, учебен ден е все пак.
— Жалко. Щеше да ми хареса, ако можеше да види как те убивам.
Той остави сабята си на земята и се отправи към Скълдъгъри, който вдигна ръка.
— Чакай. След като няма да я ползваш, може ли аз?
Врагът му почти се засмя. Замахна, а Скълдъгъри се премести ниско вляво, за да избегне удара. Венгос очакваше тази маневра и засили юмрук прано и една от лопатките на Скълдъгъри. Детективът опита да се приближи, за да опита хвърляне, но Венгос леко смени центъра на тежестта си, подложи крак и Скълдъгъри се запрепъва и падна в сандъка с Гротескния.
Венгос изрева и го изхвърли оттам. Заби дясно кроше в челюстта на Скълдъгъри. Последва още едно, ляво, но детективът успя да се защити, блокът се превърна в удар в гърлото, бърз и свиреп като атакуваща змия. Венгос се закашля и отстъпи. Скълдъгъри го изрита във вътрешната част на крака.
Венгос държеше гарда си високо, за да пази главата си, но го свали, когато Скълдъгъри насочи ритник в ребрата му. Ритникът се оказа финт, превърна се в стъпка, а вместо това Скълдъгъри замахна с юмрук. Венгос обаче го пресече и лявата му ръка се сключи около дясната китка на скелета, баронът изригна, удари отдолу нагоре с лакът дясното рамо на Скълдъгъри, след това се възползва от инерцията си и хвърли Скълдъгъри на земята, като се приземи тежко върху него.
Лявата ръка на детектива се спусна към лицето на Венгос е разтворени пръсти, но той я отби преди Скълдъгъри да може да раздвижи въздуха, баронът нанасяше удар след удар със зловеща усмивка на устните си.
— Ужасно е да си какъвто си, нали? — попита го той. — Скелет, който чувства болка. Нито едно от предимствата на тяло от плът и кръв, всичките му недостатъци. Който те е върнал от мъртвите е трябвало да те остави да гниеш.
Скълдъгъри изстена. Някои от Заразените вече бяха станали и гледаха безучастно към схватката. Венгос стана и се отупа. Вдигна сабята си.
— Ще те насека на малки парченца. Ще превърна част от черепа ти в зар. Ще направя клавиши на пиано от костите ти. Дали още ще си жив тогава? Когато си зар и клавиши за пиано?
— Винаги съм искал да пробия в музиката — измърмори Скълдъгъри.
Валкирия не можеше да гледа повече.
— Хей! — Венгос обърна глава нагоре и я видя да стои на здравата част от покрива.
— Чух, че ме търсиш.
— Г-це Каин — усмихна се той. — Значи сте тук.
— Това хлапе — отрони детективът, — никога не прави каквото й се каже.
— Искаш ли ме, бароне? — извика Валкирия. — Ела да ме хванеш!
Венгос се спусна към нея, а тя се прехвърли през бойницата.
19.
Гонитба
Това е толкова тъпо, мислеше си Валкирия тичешком. Спъна се в един камък и почти падна. Не знаеше накъде отива и какво ще прави като стигне там. Никакъв план.
Отклони се от пътеката, по която бе тичала досега, и навлезе по-дълбоко в нощта. Вече чуваше преследвачите си, заповедите, които Венгос даваше на Заразените. Чуваше микробуса и видя зад себе си фаровете му, които подскачаха като обезумели фенери над неравния терен.