— Разбира се. Какво общо има това с мен?
— Сладуранке, ти си тя. Ти си липсващата съставка.
Недоумението й явно го забавляваше неистово.
— Ти си пряк наследник на Древните, нали тъй? Какво, да не мислеше, че няма да се разчуе? Когато чух, разбрах, че е време да освободя барона.
— Лъжеш…
— Честна скаутска. Липсващата съставка е кръв със специални сили. И понеже няма вероятност да се доберем до кръвта на Безлик, следващият най-добър вариант е кръвта на един от тия, които са успели да убият Безлик. Само тя ни липсва за коктейл за края на света. Не се ли чувстваш специална, а?
Кръвта се дръпна от лицето на Валкирия.
— А, хубаво! — извика с наслада Сангуайн и включи двигателя. — Много хубаво!
21.
Да облечеш мрака
— Време бе.
Венгос почувства силата й, как се впива в кожата му, как обгръща отвън и отвътре. Дори да искаше да спре, вече не можеше. Тя го дърпаше напред. Как бе победен Вайл, който бе разполагал с такава мощ?
Заразените бяха оставили бронята на малка маса в задната част на църквата.
Той приближи, посегна, но се спря. Ръцете му стояха неподвижни току над стоманените ръкавици. Пръстите се зареяха над нагръдника, ботушите. Най-сетне докосна маската. Внимателно я вдигна, подържа я, усети как тя се променя в дланите му.
Дрехите му — черни на цвят и неугледни на вид — бяха специално ушити, за да подсигурят сливането. Щяха също така да го пазят от суровата мощ на бронята, която иначе би изпепелила кожата му и би сварила кръвта му.
Били Рей Сангуайн би трябвало вече да е отвлякъл момичето. Самият барон пък бе усмирил Дъск и го бе върнал към човешкия облик с помощта на серума. Вампирът го бе провалил, почти му бе струвал всичко. Венгос щеше да го накаже по-късно. Сега се сбъдваха всичките му блянове.
Докато баронът навличаше бронята, от нея се вдигаха сенки като пара.
22.
Кръв и сенки
Навлизаха все по-навътре в провинцията. Пътищата се стесняваха и увиваха като змии. Накрая спряха пред малка тъмна църква. Сангуайн слезе и измъкна Валкирия след себе си. Поведе я по напуканата, обрасла с плевели пътека. Стените бяха задушени от бръшлян, а малките цветни прозорци бяха матови от прах и мръсотия.
Убиецът отвори двойните врати и я въведе в студената, влажна вътрешност. Няколко от пейките още не бяха се разпаднали, а стотиците запалени свещи хвърляха танцуващи сенки по стените. На мястото на олтара бе поставена голяма каменна плоча, върху която лежеше тялото на Гротескния.
Барон Венгос ги чакаше. Бронята на Вайл не бе това, което момичето очакваше. Не потракваше и не дрънчеше, не блестеше. Изглеждаше жива, променяше се и се движеше сама пред очите на Валкирия.
Около него, скрити в сенките, стояха и Заразени мъже и жени, изяждани отвътре от вампирския вирус.
Дъск също бе там, отново в човешката си кожа, по през лицето му минаваше белегът, дълбок и грозен, оставен му от Валкирия. Очите на вампира я изпепеляваха с цялата омраза, на която бе способно почернената му душа.
— Валкирия Каин. — Маската пред лицето на Венгос превръщаше гласа му в кухо кънтене. — Толкова съобразително от твоя страна да ни погостуваш в тази толкова благовещаеща нощ. Създанието на тази плоча ще отвори портите пред своите събратя и светът ще бъде прочистен. Недостойните ще бъдат изличени и ще настъпи нов рай, всичко благодарение на теб.
Сангуайн стисна Валкирия за лакътя и тръгна с нея към най-предната пейка, където двамата седнаха. Венгос наведе глава, вдигна ръце над тялото на плочата. Около барона сенките се размърдаха. Свещите затрептяха като при силен вятър, макар в църквата да цареше мъртвешки покой.
— Гротескния ще те погълне — почти между другото спомена Сангуайн. — Старчето бая време е лежало. Ще има нужда от кръвта ти. Нали може да снимам? Специално си взех фотоапарата.
— Умри си от кеф, няма проблем.
— Мерси.
— Или се блъсни в някоя стена и си умри просто така, по-добре ще ти е, когато Скълдъгъри дойде.
— А, с Кокалчо ще се оправя, не ме мисли мене. Внимавай сега, скъпа, сега става интересно.
Сенките зад Венгос се сгъстиха и се спуснаха над него като покров. Той замръзна и тялото бе обхванато от конвулсии, все едно го удряше ток. Сенките се заизливаха през върховете на пръстите му, надолу върху бинтовете на Гротескния.