— Г-н Сангуайн — прошепна Венгос.
Сангуайн изправи Валкирия и я повлече към плочата. С широка усмивка й показа бръснача си и стисна китката й. Тя се опита да се съпротивлява, но той бе твърде силен. Извика от болка, когато острието премина през дясната й длан. Вместо обаче да се стече и да покапе върху бинтовете, кръвта й се понесе във въздуха към потока от сенки и се смеси с него и така се вля в Гротескния.
Тогава двойните врати на църквата се отвориха с трясък и Скълдъгъри Плезънт влезе с нехайна походка.
Заразените изръмжаха, а Валкирия рязко издърпа ръката си от хватката на Сангуайн. Венгос погледна от мрачното си занимание и бронята му буквално се наежи. Скълдъгъри седна на предната пейка. Кръстоса крака, зае удобна позиция и махна с ръка.
— Нека не ви прекъсвам.
Валкирия се обърка.
Заразените се придвижиха в светлината на свещите, наобиколиха детектива. Той продължаваше да се държи, все едно е наминал за малко. Венгос вля последната струя от сенки в Гротескния и отстъпи, прегърбен уморено. Свали маската си. Лицето под нея лъщеше, пребледняло. В очите му имаше студ.
— Мерзко създание — каза той. — Няма ли Секачи с теб? Не виждам и г-н Блис никъде.
— Познаваш ме, бароне, обичам сам да се оправям с проблемите. Освен това, когато ме наби, ми счупи телефона, така че…
Усмивката на Венгос приличаше на пукнатина през лицето му.
— Значи си дошъл да видиш началото на своя край?
— Не, не точно. Дойдох, за да направя това.
Скълдъгъри извади малка черна торбичка от сакото си и я хвърли върху плочата. Тя падна върху бинтованите гърди на Гротескния. Венгос посегна…
— Не бих го правил на твое място. — Скълдъгъри държеше малко устройство. — Едно натискане и тази прекрасна църквица ще бъде украсена с парчета от твоя бог.
— Бомба? — Гласът на Венгос клокочеше от гняв. Бронята му стана по-плътна и дебела. — Мислиш, че експлозиви могат да наранят един Безлик?
— Но това не е Безлик, нали така? Не и цял такъв. Всъщност, смея да предположа, че ще е доста уязвим с цялото това време, прекарано зазидан в стена. И смея да се обзаложа, че и ти не си в най-добра форма след този ритуал. Тази малка бомба може да ви види сметката и на двамата. Е, „малка“ е условно казано, всъщност е около петнайсет пъти по-мощна от последната, с която те замерих. А помниш колко неприятна беше тя.
Сангуайн избута Стефани до плочата.
— Ще убиеш и нас, и нея.
— Няма нужда — търпеливо обясни Скълдъгъри. — Или натискам това копче, убивам партньора си и осуетявам веднъж завинаги коварния ви план, или не го правя и двамата с нея излизаме невредими от тук, а вие чакате още три години до следващото лунно затъмнение. Ти решаваш, бароне.
Венгос го прецени.
— Вземи я.
Дъск пристъпи напред.
— Момичето трябва да умре!
— Тишина! — изрева Венгос. Сключи поглед с Дъск и вторият накрая се върна на мястото си.
— Вземи момичето. Няма да стигнете далеч — подигравателно подхвърли Венгос.
— Ще стигнем достатъчно далеч. Валкирия? — Валкирия протегна ръце към Сангуайн.
Той я изгледа злобно, остави бръснача на плочата. Разкопча оковите и се отдалечи с тях. Валкирия се присъедини към Скълдъгъри на пътеката към олтара, но не и преди да грабне бръснача.
— Хей! — извика Сангуайн.
— Мълчи — отсече Венгос.
— Ама тя ми взе бръснача!
— Казах, мълчи!
Сангуайн млъкна. Валкирия сви острието и го прибра в джоба си. Тя застана до Скълдъгъри, а Заразените следяха всяко нейно движение.
— Само отлагаш неизбежното — каза баронът. — С тази броня съм най-могъщото създание на този свят.
— Но щастлив ли си? — умислено попита Скълдъгъри, призовавайки пламък в дланта си. Хвърли огненото кълбо зад гърба си, на земята до входа. Заразените изсъскаха, когато видяха пламъците. Венгос още не бе направил и крачка към торбичката експлозиви.
— Ще те разглобя, мерзко създание.
— Е, поне ще имам какво да чакам — отвърна детективът. — Няма да правите внезапни движения, докато не стигнем до пътя. Ще разбера, ако ненормалните ти дечица смутят въздуха около бомбата.
— Взриви я — промърмори с крайчето на устата си Валкирия.
— Не мога — отвърна шепнешком Скълдъгъри. С едно движение раздели пламъците на входа и двамата излязоха в нощта отвън.