— Защо не?
— Не е бомба. Торба с крик е.
— Ами дистанционното?
— Отваря вратата на гаража ми. Не им казвай, но даже и батерии си няма.
Той пак махна с ръка и огънят отново образува стена пред тях, блокирайки изхода. Придвижиха се до Бентлито, без да откъсват очи от Заразените, за да са сигурни, че нито един от тях няма да реши да мами и да се втурне преждевременно към тях.
— Имаме ли план? — попита Валкирия.
— Трябва да разкараме Гротескния от ръцете на лошите, така че ще се разделим. Аз ще си тръгна, ти ще се скриеш под микробуса, ще ги изчакаш да натоварят Гротескния и тогава ще подкараш микробуса изпод носовете им.
— Какво?
— Много ще е забавно, вярвай ми.
— Скълдъгъри, аз съм на тринайсет. Не мога да карам.
— … Как така не можеш да караш?
— На чужд език ли говоря? Не мога да карам, Скълдъгъри!
— Но си виждала как други карат, нали? Мен поне си виждала. И родителите ти си виждала, смея да предположа. Значи знаеш основите.
Валкирия го зяпна.
— Знам, че голямото кръгло нещо, дето стърчи от таблото, мърда гумите. Това достатъчно основно ли е?
— Микробусът там е автоматик. Като го поставиш в режим на каране — тръгваш. Натискаш единия педал — движиш се бързо; натискаш другия педал — спираш. Лесна работа, а?
— О, мамка му — измърмори накрая момичето и изтича до микробуса, вмъкна се под него. Скълдъгъри влезе в Бентлито.
Когато колата се отдалечи от църквата, от входа изригна вълна мрак и потуши пламъците. Дъск и Заразените се пръснаха в нощта, последва ги барон Венгос, а от бронята му като гневни змии се извиваха пипала от сенки. Той хвърли торбичката в тревата и крикът се разгъна. Той насочи вълна мрак срещу една Заразена и тя отлетя в мрака.
Валкирия остана под микробуса много, много притихнала. Видя ботушите на Били Рей Сангуайн.
— Тя ми взе острието. Пак.
— Не ме интересува острието ти — изплющя гласът на Венгос. Той каза на един от Заразените да преместят Гротескния обратно в микробуса. — Това място скоро ще гъмжи от Секачи и не искам да повредят тялото.
След малко Заразените излязоха от църквата със сандъка. С много внимание го качиха в микробуса. Върнаха се на входа в очакване на още заповеди. Валкирия излезе. От другата страна на автомобила Венгос даваше заповеди. Момичето пое дълбоко въздух и сложи ръка на дръжката на вратата.
Тя се отвори със слабо прищракване. Приведена, Валкирия се качи. Ключовете бяха в таблото. Тя хвърли поглед през стъклото и запали микробуса. Венгос се обърна, направи няколко крачки, за да види кой е зад волана.
Валкирия натисна скоростния лост надолу и стовари крак върху педала за ускорение. Изписка, когато микробусът тръгна рязко напред, опита се да овладее волана. Не беше никак забавно. Рязко завъртя кормилото, за да не се блъсне в едно крайпътно дърво. Заразените тичаха някъде зад автомобила, но Валкирия не можеше да си позволи да им обръща много внимание. Навън нищо не се виждаше, а тя не знаеше откъде се включват фаровете.
Свали едната си ръка от волана, колкото да натисне една ръчка. Чистачките застъргаха по предното стъкло. Колата мина през някакъв камък и Валкирия подскочи в седалката си. Опита с друга ръчка и някакъв индикатор заблещука. Проклинайки Скълдъгъри, Валкирия се суетеше с копчетата и ръчките на таблото, докато накрая фаровете светнаха. Тогава микробусът се отклони от пътя и заора през един от хълмовете.
Валкирия едва стоеше достатъчно стабилно в седалката си, за да не преобърне колата. Стисна волана по-здраво с една ръка, а с другата задърпа обезопасителния колан. Докато търсеше отвора, където да го закопчае, микробусът превали хълма и отново се озова на пътя, но преди момичето да успее да подкара автомобила по него, срещу нея се изпречи следващия хълм. Валкирия най-сетне си сложи колана и обърна пълното си внимание върху карането. Микробусът мина през парче стърчаща скала, завъртя се и се преобърна. Валкирия удари глава в стъклото и светът се завъртя като в центрофуга пред очи те й. Чу звук от счупено стъкло и изкривен метал. Подпря ръце на волана, за да не удари глава в него. Вместо това тя се блъсна в дланите й и клаксона изврещя. Микробусът спря да се обръща и застана пак на четири колела.
— Оуууу — изстена Валкирия. Видя през пукнатото предно стъкло три фара. Една кола и един мотоциклет приближаваха бързо.