— Ясно. Значи не знае, че Гротескния е у нас?
— Възможно е да съм забравил да му кажа. Но се сетих да кажа на г-н Блис и той е сложил трима Секачи за охрана. За съжаление не може да са повече, понеже ще привлекат вниманието на Върховния маг.
— Надявам се да си наясно, че след Сагейшъс Тоум и сега Гилд, никога няма да мога да се доверя на някого в позиция на власт.
— А аз не съм ли в позиция на власт? — наклони глава детективът.
Тя се засмя. И спря.
— О, извинявай. Сериозно ли говореше?
— Да, просто прекрасно — измърмори Скълдъгъри. Кенспекъл се върна.
— Детективе, ще сте доволен да узнаете, че помощниците ми местят Гротескния в чисто новата ми лична морга, която ще задръсти, тъкмо когато успяхме да въведем малко ред в нея.
— За какво ви е частна морга? — почуди се Валкирия.
— Експерименти — рече Кенспекъл. — Тъй странни и неестествени, че да ти се доповръща.
— Професор Граус — намеси се Скълдъгъри, — докарахме Гротескния не само, защото съоръжението ви е по-добро от това на Убежището, а защото сте и водещият експерт по научна магия.
— Хммм — изсумтя Кенспекъл. — Такова е. И аз съм такъв.
— Трябва ни помощта ви. Имаме възможност да разглобим Гротескния и да скрием парчетата му из целия свят, така че никой никога да не може да го сглоби повече. Нужен сте ни за тази работа.
— Добре — изсумтя професорът. — Но Валкирия, ти трябва да си почиваш. А вие, детективе, не трябва да я вкарвате в опасност през следващия, да речем, час. Разбрахме ли се?
— Ще си почивам — каза Валкирия.
— И аз мога да спазя срока — съгласи се Скълдъгъри.
— Добре тогава. Извинете ме, но имам да разпарчетосвам чудовище.
24.
Аргус
Старата болница тънеше в мъртъв ужас и престояли сълзи. Колцина бяха поели последната си глътка въздух на тези малки легла? Колцина бяха прекарали последните си нощи тук, понесени на гърба на диви кошмари? На барон Венгос му се струваше, че може да преброи всяка една угаснала душа тук.
Най-прекрасно бе психиатричното отделение. Тук, дори без чувствителността, която новата му броня му придаваше, той можеше да долови ехот на отчаяние, лудост и страх. Сега обаче това ехо се просмукваше през бронята, вливаше му сила. Могъществото на бронята разцъфваше след всичките тези години занемарение в онази пещера.
Това щеше да бъде съвършеното място, където Гротескния да разкъса границите между реалностите, да отвори портала и да въведе Безликите. Сега му бе нужен само Гротескния — но това нямаше да е проблем. При все изблиците на ярост и сприхавостта си, Венгос бе преди всичко военен. Бе временно забавен, да, но вече бе привел в действие план за възстановяване на преимуществото си.
Един от Заразените го чакаше надолу по коридора, пред една врата. Когато баронът я приближи, той я отвори. Личеше си по очите на създанието, че е близо до превръщането в същински вампир. Баронът вече бе наредил на Дъск да ги убие всичките, преди да се трансформират. Дъск умееше да се контролира със серумите си, но Заразените бяха твърде непредсказуеми.
Венгос се съсредоточи върху бронята, прибра я около себе си. Досега я бе оставил да се разплете в пипала от мрак и да попие от болката в старата сграда, но сега бе време да се върши работа.
Били Рей Сангуайн го чакаше. На една операционна маса лежеше прикован мъж и очите му се разшириха, когато той видя Венгос.
— Невъзможно! — запъхтя се пленникът. — Ти си мъртъв… ти… не може да си ти!
Венгос разбра, че така скрит зад шлема си, той приличаше твърде много на лорд Вайл, вдигнал се от мъртвите, за да си отмъсти с ужасяваща жестокост. Баронът не продума.
— Това е номер! — Мъжът се задърпа в оковите си. — Не знам какво си мислиш, че правиш, но правиш огромна грешка! Знаеш ли кой съм аз?
— Знаем естествено — измънка отегчено Сангуайн. — Ти си един шубелия, който е останал жив като бяга от всяка схватка. Защо мислиш, че те избрахме?
— Избрали? За какво?
— За един бърз отговор — рече Венгос. Дори гласът му звучеше като този на Вайл.
Онзи пребледня. Вече се потеше обилно.
— Какво… какво искате да знаете?
— Както можеш да се досетиш — каза Сангуайн, — не съм от тия места. А господинът, който те кара да цапаш гащите… да кажем, че отдавна не се е мяркал тук. Затова трябва да ни кажеш къде някой би откарал трупа на полубог, за да го унищожи.