Мъжът облиза устни.
— И… и ще ме пуснете?
— Защо не?
Бронята на Венгос се размърда. Страхът на този на масата бе твърде силен, за да бъде игнориран. Венгос сви очи, възпря бронята чрез силата на волята си.
— Ще отидат в Убежището.
— Това не ни върши работа — отвърна Сангуайн. — Наблюдаваме убежището, не са отишли там. Търсим нещо по-специализирано.
Онзи събра вежди.
— Тогава… може би са отишли при Граус.
— Кенспекъл Граус? — попита Венгос.
— Ъм, да. Той работи за Убежището. Носят му всички странни неща.
— Къде е?
— Едно старо кино, „Хибърниън“. Ще ме пуснете ли сега? — Сангуайн погледна Венгос, а той погледна пленника.
— Какво прави през войната? — попита го той.
— Ъ… ами… не много.
— Познавам те, Аргус.
— Не. Искам да кажа, не, сър, никога не сме се виждали. Работех за барон Венгос, но…
— Даде на барон Венгос местоположението на едно укритие, когато той имаше нужда да се покрие за известно време.
— Аз… да… но откъде знаете…?
— Скълдъгъри Плезънт го проследи до това укритие, Аргус. Информацията ти причини залавянето му.
— Не бях виновен. Не бях.
— Това укритие бе известно на враговете ни, но в глупостта си ти не бе го осъзнал.
— Добре де — бързо отвърна Аргус. — Добре, сгреших и арестуваха Венгос. Но какво общо има това с вас, лорд Вайл?
— Не съм лорд Вайл. — Венгос свали шлема си, който се стопи в ръкавиците и се сля с останалата част от бронята.
— О, не — прошепна Аргус. — О, не, моля те.
Венгос прикова Аргус с поглед и той се затресе неконтролируемо. Миг по-късно тялото му сякаш забрави как да стои цяло. Торсът му експлодира, крайниците му полетяха в ъглите на стаята. Главата му се отвори, а от стените покапаха вътрешностите му.
— Кино „Хибърниън“. Тръгваме веднага — каза Венгос на Сангуайн.
Тексасецът избърса парче мозък от палтото си.
— А ако срещнем някое тъмнокосо момиче по пътя?
— Разрешавам ти да убиваш, когото сметнеш за подходящо.
— Да, сър. Благодаря, сър — ухили се Сангуайн.
25.
Мъничко касапница
Ню Йорк, 7:37 сутринта
Мъжът, който не бе там, напусна прикритието на сенките и тръгна след тримата бизнесмени. Пресече улица „Блийкър“, последва ги по Хъдзън, на три стъпки зад тях. Не го усетиха. Говореха за делата на Убежището и преминаваха на код, когато някой цивилен ги подминеше. Тези бизнесмени бяха магьосници, важни магьосници. Мъжът, който не бе там, ги проследи до един паркинг в западната част на тринайсета улица. Досами колата им той нанесе своя удар. Въздухът се раздели и от него излезе една фигура. За магьосниците бе твърде късно.
Болоня, 10:51 сутринта
Бяха петима млади, силни и изгарящи от желание да се докажат. Носеха черни дрехи, кожени палта и тъмни очила. Косите им бяха оформени на птичета, а кожата им бе нашарена от обеци и татуировки. Обичаха да се мислят за готик-пънкари. Никой не спореше. Никой не оживяваше след спор с тях.
Италия през април. Топло и слънчево е. Готик-пънкарите чакаха около статуята на Посейдон и се бореха с отегчението като току сплашваха някой минувач.
Един от тези минувачи, момиче без коса с налудничав поглед, видя жертвата им, докато той пресичаше площада. Те го доближиха като глутница, ухилени в очакване.
Той ги видя и се намръщи, а стъпките му загубиха увереност. Започна да отстъпва. Мъжът работеше в Убежището във Венеция — знаеха, че няма да може да използва силите си там, пред всички. Той се затича. Подгониха го, а тръпката от лова изтръгна смях от гърлата им.
Токио, 7:18 вечерта
Жената в раирания костюм седеше във фоайето на хотела и четеше вестник. Сакото бе тъмносиньо, а полата слизаше малко под коленете. Под сакото носеше белезникава риза с дълги ръкави. Обувките отговаряха на костюма й. Лакът на ноктите й бе същият цвят като червилото й. Бе много елегантна, прецизна жена.
Телефонът й, който приличаше на парче извънземна технология, избръмча веднъж, уведомявайки я за часа. Сгъна вестника и го остави на фотьойла, след това стана.
Двама мъже, млад и стар, влязоха във фоайето. Жената оценяваше точността у хората.
Присъедини се към тях пред асансьора. Мъжете не си говореха. Докато чакаха асансьора, дойде и млада двойка чужденци, вероятно на ваканция. Жената нямаше нищо против. Това не променяше плана й.