— Да, професоре. Съжаляваме.
— Защо се опитваш да го преместиш сам? Къде е Сивет?
Сивет успя да вдигне ръка.
— Тук съм, професоре.
— А ти какво правиш там долу, Сивет?
— Опитвам се да дишам, сър.
— Ами излез изпод тая гадина и ще можеш!
— Много бих искал, сър, но е много тежка. Ако поемете някоя ръка или нещо подобно…
— Аз съм възрастен човек, глупако. Да не би да очакваш да вдигна тази абоминация от теб сам?
— Не сам, но може би ако Стентор ви помогне, бих могъл да се измъкна. Наистина ми е трудно да дишам тук. Мисля, че белите ми дробове колабират.
Граус направи жест на досада.
— Стентор, помогни ми да го вдигнем.
Заедно успяха да помръднат Гротескния достатъчно, за да освободят Сивет.
— Никога не съм изтървавал екземпляр — мрънкаше Граус, докато се мъчиха да повдигнат тялото. — И никога не съм позволявал екземпляр да ме затрупа. Запомни го, Сивет.
— Да, сър.
Граус се наведе над Гротескния и сряза бинтовете с ножица, разкривайки покритата с белези кожа отдолу.
— Невероятно. Толкова много части от различни създания, всичките — събрани в едно. Създание, родено от невъзможна комбинация от ужасии.
Стентор кимна.
— Би било по-впечатляващо, ако работеше.
— По-малко приказки — отсече Граус, — и повече движение. Вдигнете го на масата. Без да го повреждате, ясно? Кълна се, късметлии сте, че съм толкова сговорчив. Стентор. Свий малко коленете, когато вдигаш, идиот такъв.
— Извинете, сър.
Те се напънаха и го вдигнаха пак. Внезапно Сивет го пусна и отскочи назад. Стентор продължаваше да държи тялото наполовина на масата, наполовина във въздуха.
— Какво пък сега? — попита Граус.
— Професоре, сигурен ли сте, че това нещо е мъртво?
— Не е нещо, а екземпляр.
— Извинете, сър. Сигурен ли сте, че екземплярът е мъртъв? Мисля… мисля, че го усетих да мърда.
— Разбира се, че мърда. Нали го местите.
— Не, сър. Искам да кажа, мръдна само.
— Е, не виждам как би било възможно. Ритуалът по съживяването бе прекъснат — успели са да прелеят само малко от кръвта на Валкирия Каин.
Сивет се поколеба, после грабна една от огромните ръце и помогна на Стентор да я постави на масата.
После пак отскочи.
— Добре! — каза на висок глас Сивет. — Добре, този път със сигурност го усетих да мърда.
— В него е била прехвърлена много енергия — отвърна Граус. — Може да е остатъчен спазъм. Просто мускулите, които реагират на стимулации.
— Не беше спазъм, кълна се.
Граус погледна омотаното в бинтове тяло. Голямо, студено, неподвижно.
— Добре — каза той. — Колко Секачи има тук?
— Трима.
— Добре тогава. Момчета, искам да се качите, да кажете на Секачите да слязат. Може да имаме…
Тогава Гротескният седна на масата, Сивет изкрещя и се отдръпна светкавично, но Стентор бе по-бавен. Създанието хвана главата му в дланта си и я смаза като яйце, снесено върху асфалт.
27.
Възходът на Гротескния
Валкирия отвори рязко очи. Това писък ли беше? Седна в леглото и погледна напред към коридора. Светлините примигваха. Някой тичаше. След това — нищо. Имаше нещо нередно. Много нередно.
Стана, а крайниците й запротестираха, болката в ръката й веднага се обади. С бързи боси стъпки се отправи към гардероба, където бързо обу чорапите и ботушите си. Тъкмо докато навличаше палтото си в мрака, чу някой да крещи за помощ. После чу глух тропот и крясъците секнаха.
Валкирия подаде глава през вратата, погледна към моргата и видя някаква фигура да се движи през сумрачния коридор като марионетка с наполовина отрязани конци. Движенията отпървом бяха резки, неестествени и некоординирани, но пред очите на момичето създанието като че ли постепенно привикваше с тялото си. То пристъпи под една лампа.
Гротескния. Той бе жив.
Бинтовете, толкова стари, че биха се превърнали в прах само от докосването на въздуха, се бяха разплели, а под тях плътта бе цялата в белези и шевове. Гръдният кош изглеждаше като някога отварян, така че сега всяко ребро бе пробило кожата.
Върху лявата китка имаше нещо като огромен цирей, а под нея — дебел слой плът. Мускулите на огромната дясна ръка се преплитаха по невъзможен начин, чак до масивната длан, чиито пръсти завършваха с орлоподобни нокти. Бинтовете покриваха лицето изцяло, не се виждаха никакви очи. Тук-таме по тялото бе избила черна кръв.