— Това е планът ми — измърмори професорът.
Нещо се промени в налягането на въздуха и ушите на Валкирия изпукаха.
— Какво става? — провикна се тя над писъците на алармата.
— Силата му се връща — мрачно отбеляза Кенспекъл.
Скълдъгъри извади револвера си.
— Това е единственият ни шанс да го спрем, преди да стане твърде могъщ.
Детективът се запъти към Гротескния, стреляйки шест пъти. От гърдите на създанието изригнаха шест малки фонтана кръв. Гротескния почти не помръдна. Скълдъгъри прибра пистолета, щракна с пръсти и освободи два непрекъснати огнени стълба в чудовището, които превърнаха пространството между двамата в пара. Пламъците се удариха в Гротескния, но не предизвикаха нищо.
Скълдъгъри измести въздуха с две ръце. Гротескния отстъпи. Скълдъгъри повтори и Гротескния се запротивлява. При третия път създанието реагира напълно неочаквано — протегна дясната си ръка, която се разплете. Дълги ивици плът, всяка от която завършваше с нокът разкъсаха въздуха около детектива. Той извика и направи крачка назад, а ивиците се свиха и отново се оплетоха в ръка. Гротескния използва разсейването на Скълдъгъри, за да го запрати далеч назад с един-единствен удар.
Танит изтича с коса полепнала по челото й и изваден меч. Гротескния опита да я сграбчи, но тя бе твърде бърза. Претърколи се и нанесе удар по крака му, а след това и по ръката му. И двете рани се затвориха почти незабавно.
Дясната ръка пак се разплете, но Танит успя да избегне бичоподобните парчета плът с поредица от прикляквания и подскоци, като накрая се озова с главата надолу на тавана. Опита се да вкара Гротескния в обсега на острието си, но той стоеше на разстояние.
Кенспекъл опита да извика предупреждение, но Танит не го чу през шума. Израстъкът върху дланта на чудовището, който Валкирия бе помислила за гигантски цирей, внезапно се сви и от него изхвърча струйка жълта течност. Танит трябваше да се хвърли встрани в последния момент и падна на пода. Течността уцели тавана и го разяде.
Скълдъгъри опита да стигне до Танит, но закъсня само със секунда. Циреят вече бе празен, но Гротескния още държеше ръката си изпъната. От дебелия слой кожа под китката му изскочи тънък шип и прободе Танит в ребрата. Тя извика от болка и шипът се върна откъдето бе излязъл. Скълдъгъри хвана припадащата Танит и заотстъпва.
Гротескния разглеждаше ръцете си и свиваше юмруци, сякаш само допреди миг не е бил наясно на какво е способен.
Валкирия и Кенспекъл помогнаха ма Скълдъгъри с Танит. Тя бе в несвяст, вените й се виждаха през кожата, болнаво зелени.
— Заразена е — каза Кенспекъл. Отрова на Хелакин. Остават й не повече от двайсет минути.
— Как да я излекуваме? — попита Скълдъгъри.
Алармата замлъкна, пръскачките се изключиха.
— Не съм виждал подобна отрова от петдесет години — каза Кенспекъл. — Не разполагам с антидота. В Убежището има, ако успеем да стигнем навреме.
— Ще отвлека вниманието на Гротескния — каза Валкирия. — Ще се видим при колата.
— Какво?! — Скълдъгъри рязко вдигна глава. — Какво? Не! Вземете Танит…
— Не й го казвай, но ми е твърде тежка. — И момичето се затича преди Скълдъгъри да успее да я спре.
— Валкирия! — извика той.
Гротескния разпери ръце, за да я посрещне. Той запълваше коридора толкова плътно, че нямаше място за минаване нито отляво, нито отдясно, а Валкирия не разполагаше с уменията на Танит да тича по стени и тавани, затова когато Гротескния посегна към нея, тя се хлъзна по мокрия под, право между краката на създанието, след това се изправи колкото се може по-бързо и продължи да тича. Гротескния се обърна и я последва.
Така, това сработи. А сега какво да правя?
Докато свиваше зад ъгъла, Скълдъгъри се провикна. Валкирия чу нещо като „зъзнещата мощ“, но не се обърна. Подмина асансьорите, блокирани от алармата и се отправи към задното стълбище. Гротескния още не бе достигнал ъгъла. Тя забави, пое си дълбоко въздух. Зъзнещата мощ. Какво значеше това?
Гротескния се появи зад ъгъла. Задното стълбище, което се срещаше с главното зад екрана, бяха точно зад гърба й и тя се подготви да се втурне към него, ако чудовището-пъзел криеше още някоя изненада.
То изчезна, като глътнато от празното пространство около него. Валкирия можеше само да мига на парцали. Още едно от уменията му, като шипа и киселината и разплитащата се ръка. Телепортация.