Скълдъгъри не бе казал „зъзнещата мощ“, а „чезнещата нощ“ — името на един от най-ранните гордънови бестселъри. В него се разправяше за едно създание, Шибакх, което можеше да се появява, където си пожелае, да извърши много кърваво и прекомерно подробно описано убийство и след това да се телепортира на стотици километри от мястото на престъплението. Сега си спомни как ехо-Гордън й бе казал за парчетата Шибакх, които били присадени на Гротескния.
Валкирия нямаше нужда да се обръща, за да е сигурна, че той е точно зад нея. Опита се да бяга, но се подхлъзна на мокрите плочки, точно когато създанието аха-аха да я хване. Тя падна на рамо, видя само за секунда обинтованата глава на Гротескния и после се затъркаля по стълбите. Спря болезнено на площадката, хвана се за перилата и скочи на крака. Вече слизаше по главното стълбище, прескачайки по две стълби наведнъж опасно бързо.
Мина на бегом през екрана и скочи от подиума. Отвори с трясък входната врата и обедната светлина я блъсна в очите като юмрук.
— Валкирия!
Бентлито ръмжеше пред нея на улицата, а зад него барон Венгос крачеше през алеята към тях, следван от Сангуайн, Дъск и Заразените.
Гротескния се материализира от нищото с леко свистене. Валкирия го заобиколи бежката и продължи към Бентлито, което се раздвижи. Момичето скочи право към отворения прозорец, а Кенспекъл я хвана и я вмъкна, докато Скълдъгъри даде газ до дупка.
Танит лежеше на задната седалка в безсъзнание. Зад тях Венгос доближи Гротескния, който обърна глава и фиксира отдалечаващия се автомобил с безок поглед.
— Колан — каза Скълдъгъри.
28.
Добрите заседават
Блис, обграден от Секачи, чакаше около задния вход на Убежището. Бентлито спря рязко и Блис отвори вратата и извади Танит. Вените й представляваха жълтеникави плетеници под восъчнобледата й кожа. Почти не дишаше.
— Направете място, направете място — мърмореше Кенспекъл и разбутваше хората. Блис остави Танит на земята и подаде на Кенспекъл три листа, всяко с различен цвят. Той ги уви здраво едно около друго, стисна ги между дланите си и затвори очи. Листата грейнаха, толкова ярки, че направиха ръцете му почти прозрачни.
Светлината отслабна. Кенспекъл изсипа праха, който бе останал от листата в една тубичка. Блис добави няколко капки тъмночервена течност, чиято миризма напомняше на сяра, а Кенспекъл раздруса тубичката, размесвайки съставките, и я намести в голяма спринцовка.
— Дръжте я — нареди професорът.
Блис хвана Танит за раменете, а Скълдъгъри и Валкирия притиснаха по една ръка към земята. Секачите държаха краката й. Кенспекъл изпразни съдържанието на тубичката във врата на Танит и тя се сгърчи, след което започна да конвулсира яростно. Валкирия изпусна ръката й, сграбчи я пак и се отпусна с цялата си тежест върху нея. Антидотът работеше бързо и болезнено. Жълтеникавите вени се издуха и почервеняха, мускулите й се вързаха на възли.
— Пазете я да не си глътне езика — рече Кенспекъл.
Изведнъж Танит спря да се движи, вените й вече не се виждаха през кожата. Лицето й възвърна цвета си.
— Ще се оправи ли? — попита Валкирия.
— Аз гений на магическите науки ли съм, или не съм?
— Си.
— Тогава ще се оправи, разбира се. Не мога да кажа същото за асистентите си. Знаеш ли колко трудно се намират добри асистенти в наши дни? Е, нито един от двамата не беше добър, но… — Той изтупа длани и тръсна глава. — Добри момчета бяха. Не заслужаваха такава смърт.
Кенспекъл се обърна към Скълдъгъри.
— Ще го спрете ли?
— Ще го спрем.
— Добре тогава. Хайде да влизаме.
Валкирия бе изпонажулена цялата. Ръката й пак губеше подвижност и цялото й тяло бе в синини, включително и една около лявото око, която по всяка вероятно бе резултат от катастрофата с микробуса. Устната й също кървеше.
Танит седеше нацупена до нея. Танит винаги се цупеше след загубена битка. След схватката с Белия секач миналата година прекара повечето от времето за възстановяване мръщейки се през прозореца.
Антидотът се бе справил с отровата от Хелакин, а раната от жилото вече бе почистена и зашита. В първия възможен момент Танит бе започнала да остри меча си. Той стоеше на масата пред тях в черната си ножница.
Намираха се в заседателната зала на Убежището. Г-н Блис седеше в далечния край на масата, а Скълдъгъри се подпираше на стената със скръстени ръце, неподвижен. Вратите се отвориха и се появи Гилд.