— Кого да обвиня? — избумтя гласът му. — Кажете ми кого? Държали сме Гротескния под арест?! Бил е у нас и никой нищо не ми е казал?
— Поемам пълната отговорност — каза Скълдъгъри.
— Така ли правиш, м? Би било много благородно, ако така и така не обвинявах именно теб! Действал си зад гърба ми, детективе. Поискал си услугите на трима Секачи, без да следваш процедурата. Къде са сега тези Секачи?
— Бяха убити — след кратко колебание отвърна Скълдъгъри.
— Направо страхотно, нали? — сопна се Гилд. — Кажи ми, успя ли нещо да не объркаш в тази операция?
— Още не е приключила.
Върховният маг му хвърли изпепеляващ поглед.
— Късметлия си, че си още тук, детективе. Не знам как е действал Еакан Мериторий, но новият Съвет няма да търпи безразсъдството ти!
— Едноличен Съвет… — промърмори Танит.
Гилд се завъртя към нея.
— Моля? Не чух. Я повтори, за да те чуем всички!
Танит впери леден поглед в него.
— Разбира се. Казах „едноличен Съвет“, изтъквайки факта, че докато Съвета не е в пълен състав, той не е никакъв Съвет.
— Мнението ти, г-це Лоу, не е от значение в тази страна. Работиш за Убежището в Лондон, дори не би трябвало да си тук.
— Всъщност съм свободен агент.
— И аз поисках помощта й — намеси се Скълдъгъри. — Стори ми се, че ще ни дойде от полза. Не бяхте ли казал, че скоро ще пристигнат подкрепления?
Лицето на Гилд придоби вид на домат, но Блис продума преди Върховния маг да се развика отново.
— Всички предложения за международна помощ бяха оттеглени. През последните няколко часа са се случили нападения върху хора, свързани с практически всяко Убежище по света.
— Маневри за отклоняване на вниманието — каза Скълдъгъри. — Създават работа на останалите, за да ни изолират.
— Именно.
— Но кой е толкова влиятелен? — попита Валкирия. — Венгос?
— Било е много старателно планирано — отвърна Скълдъгъри. — Венгос не би имал времето за целта.
— Не върху това трябва да мислим сега — с рязък тон отново се намеси Гилд. — Трябва да намерим Гротескния и да го спрем! Това е единствената ни грижа в момента.
— Лунното затъмнение ще настъпи довечера в десет минути след полунощ — рече Блис. — Значи имаме девет часа преди Гротескния да добие силата, с която ще отвори портала.
Гилд постави длани на масата.
— И какво ще правим по въпроса? Само не ми казвайте, че ще седим и ще чакаме нещо да се случи!
— Всички Чувствителни са под тревога. Всеки телепат и провидеец, когото познаваме, работи без почивка.
— И ако не открият нищо, скелете?
Скълдъгъри, който все още се подпираше на стената, наклони глава.
— Тогава препоръчвам да работим по случая, вместо да говорим.
— Какво по дяволите значи това?! — беснееше Гилд. — Изправени сме пред глобална катастрофа, която може да донесе края на всичко, а ти ми говориш за „работа по случая“.
— Аз съм детектив. Това правя.
— Е, не се справяш особено добре, нали?
Скълдъгъри се поизправи, свали ръце и започна спокойно:
— Да започнем отзад напред. Непознат или непознати са направили така, че да сме изолирани, точно когато са ни нужни подкрепления срещу Гротескния. Той пък кръстосва наляво-надясно, защото Венгос най-сетне се сдоби с тъй нужната му последна съставка. Венгос кръстосва наляво-надясно, защото Били Рей Сангуайн го освободи. Били Рей Сангуайн е разбрал къде се намира тайният затвор, където е бил Венгос, защото някой в позиция на власт му е разкрил информацията.
— Пак се отклоняваш от темата — намръщи се Гилд.
— Някой в позиция на власт е разкрил тази информация — продължи невъзмутимо Скълдъгъри, — вероятно заради голяма награда. И тук започват спекулациите ми. Възможно е този някой да се е сдобил с тази позиция на власт, само защото е обещал да разкрие информацията, когато застане начело. Може би е сключил сделка с непознатия или непознатите, навярно същите, които са отговорни за изолацията ни, но сигурно не е знаел кого или защо са искали да освободят тези мистериозни личности.
Гилд присви очи.
— По-добре да не намекваш това, което си мисля, че намекваш.
Скълдъгъри кимна към една тънка папка на масата.