— Струва ми се, че пак ще играя ролята на примамка…
— Трябва да отидеш на семейното събиране.
— А, не, не, не…
— Не можеш да си около мен или Танит, или който и да било от нас. Дъск не би рискувал. Ще нанесе удара си, само ако мисли, че си сама. Така може да си поиграе с теб, преди да те убие.
— Не ме мотивираш особено успешно.
— Ще отидеш на събирането.
Валкирия се прегърби безпомощно.
— Танит и аз ще чакаме наблизо. Опита ли Дъск каквото и да било, ще сме там.
— А семейството ми? Лелите, чичовците, братовчедите, вторите братовчеди…
— Ще ги пазим.
— Какво? Не, имам предвид, че фамилията ми е много, много досадна. Когато се напият, почват да танцуват, а това… това просто не бива.
— Ще си прекараш чудесно.
— Мразя те.
— Знам.
30.
Схватка
Спрингхийлд Джак стоеше на покрива на болницата Клиъруотър и гледаше надолу към създанието, възхищавайки се на красотата и чудовищната грация, могъществото, което усещаше дори откъдето стоеше.
— Страшна работа, а?
Джак изтри всяка следа от възхищение от лицето си и се обърна. Сангуайн крачеше към него.
— Излъга ме — каза Джак.
— Така направих — кимна Сангуайн. — Как ни откри.
— Каза ми къде сте, не помниш ли?
— Тъй ли? Тая моя уста, заклевам се… Значи видя гадинката. Какво мислиш?
— Всичко това е свързано с Безликите. — Още преди да довърши, Джак удари Сангуайн. Тексасецът залитна назад и тъкмо възстановяваше баланса си, когато Джак го изрита от покрива. Джак скочи, превъртя се няколко пъти и се приземи до Сангуайн, който се бе проснал по гръб.
— Ох. — Слънчевите очила лежаха на няколко метра от него и Джак гледаше право в дупките, които американецът имаше вместо очи.
— Не обичам да ме използват — каза Джак.
— Ако се бях извинил, щеше ли да ме изриташ от покрива?
— Вероятно.
— И аз така си помислих.
Сангуайн замахна с крак и нацели Джак право в коляното, след което се изправи и се хвърли в атака. Притисна Джак срещу стената и събори шапката му.
Джак се наведе под поредния юмручен удар и кокалчетата на Сангуайн срещнаха тухлите. Той изви от болка. Джак го избута и си спечели достатъчно място за акробатичните си номера. След броени секунди Сангуайн пак се въргаляше на земята.
— Не можеш ме би, янки — изръмжа Джак.
— Янките са от Севера — недоволно промърмори Сангуайн, докато се изправяше. — Аз съм южняче.
И отново налетя напред. Джак започна да подскача и да се превърта около ударите. Сангуайн засумтя от недоволство. Джак го шамароса и пак го изрита в главата. Сангуайн пак си даде среща с асфалта.
Джак се надвеси над него.
— И тъй, къде е той? Къде е Венгос?
— Няма го тука сега. — Този път Сангуайн не се опита да се изправи.
— Само двамата сте, нали? Двамата и онова нещо?
— И вампири си имаме. Познаваш ли Дъск?
— Срещнах го в Лондон веднъж. Не му беше ясно, че покривите са моя територия. Поспречкахме се, може да се каже.
Сангуайн седна и изстена.
— Е, с удоволствие бих ви погледал как се избивате, но и него го няма. Някъде из Хагард, ще отмъщава на едно момиче.
— Използвахте ме, Сангуайн.
Бавно и предпазливо Сангуайн взе очилата си и се изправи на крака.
— Дойде чак до Ирландия, за да ми се караш, тъй ли?
— Дойдох, за да разбера какви сте ги намислили.
— И после?
— Ако не ми харесва, да го спра.
Скрит зад слънчевите си очила, Сангуайн се изсмя.
— Ей оная гадина там. Това сме намислили. И искаш да го спреш? Давай смело, грозни ми друже. — Земята в краката на американеца започна да се разпада. — Върни се в Лондон, Джак. С нищо не можеш да ни навредиш тук. Твърде сме силни, мой човек. Какво въобще би могъл да сториш, за да ни развалиш плановете?
С последно ухилване Сангуайн потъна в земята.
31.
Онова нещо със семейното събиране на фамилия Еджли
Валкирия се увери, че родителите й вече са отишли на събирането и къщата е празна, след като излезе от къщата и махна. Бентлито пристигна, Скълдъгъри се измъкна от него и заедно пренесоха тялото на отражението в стаята на втория етаж.