Като се бореше да си поеме дъх, усещайки металния вкус на собствената си кръв в устата и ужасния мирис на страха, тя се изправи отново лице в лице срещу един от нападателите си.
— Аз съм журналист — каза задъхано тя. — Меринъс Тайлър от Националния форум. Ще дойдат да ме търсят.
— И какво прави тук една сладка малка журналистка? — ако изобщо беше възможно, гласът му стана още по-студен, по-жесток. — Може би трябва да те научим къде не трябва да си пъхаш хубавия малък нос, г-це Тайлър.
Меринъс не бе подготвена за ръката, която без предупреждение се стрелна и я удари през лицето, с достатъчно сила да извърти главата й на една страна и да види звезди пред очите си. Светът около нея сякаш притъмня. Можеше да се закълне, че чува далечен вой и гневно котешко ръмжене, ехтящи през гората.
Някой внезапно я освободи и Меринъс падна замаяна на земята. Чуха се изстрели и тя долови отдалечаващия се звук от тежките ботушите на нападателите си. Подпря се с ръка на грубата пясъчна настилка, докато отчаяно се опитваше да пропълзи до Сув-а. Трябваше да стигне до автомобила. Мобилният й телефон беше там. Щеше да се обади на шерифа, той със сигурност познаваше достатъчно добре района, за да я открие.
— Спокойно — две мъжки ръце я подкрепиха внимателно. Младата жена се сви от докосването и проплака. — Всичко е наред. Хайде, побързай, качвай се в колата и да се махаме оттук.
Меринъс усети меката седалка и започна да се бори да се качи върху нея, въпреки ръцете, които я вдигнаха нежно и бързо я поставиха в джипа.
— Да тръгваме — грубата заповед беше издадена от този, който скочи на седалката до нея и затръшна вратата.
— Какво, по дяволите, прави тя тук все пак? — дочу се женски глас, щом двигателят на автомобила изръмжа. Превозното средство рязко се наклони и силно се раздруса, което бе показателно за скоростта, с която шофьорът потегли.
Тъй като Меринъс дишаше вече по-лесно, вдигна глава и се взря в най-наелектризиращите златни очи, които някога бе виждала. Тя ахна, и за нейно дълбоко унижение и неудобство, почувства как тъмнината бавно се затваря над нея.
— Ще припадна… — тъмнината се спусна, нежна и примамлива.
След това младата жена падна върху гърдите на Калън.
— По дяволите — Калън я задържа близо до гърдите си с една ръка, докато с другата се подпираше в страните на джипа, в опит да запази равновесие.
Той все още трепереше. Не можеше да направи друго, освен да я прегръща. Притискаше я здраво към гърдите си, докато благодареше на Бога, отново и отново, че я бе открил навреме. Какво, по дяволите, правеше тя там? На онова място нямаше нищо друго, освен скални отломки и пустош, в продължение на километри във всяка посока. Знаеше, че отчаяно се опитва да открие пътя към дома му, но със сигурност имаше достатъчно здрав разум, за да разбере, че не е там горе.
— Хей, виж това — Шера протегна лист хартия към него, докато управляваше автомобила бързо, надолу по планината. — Къде ще я отведем? В твоя дом или в хотелската й стая?
— В нейната стая — Калън взе хартията от ръката й, поглеждайки към набързо написаните указания. — Как, по дяволите, е получила това?
Той срещна погледа на Шера в огледалото за обратно виждане.
— Изглежда момчетата са искали да си поиграят, Калън — каза тя тихо. — Виждали са те с нея и знаят, че те търси.
Средство. Това бе всичко, което бе тя за тях. Начин да го подразнят, като вземат нещо, което си мислеха, че той иска. Не е бил достатъчно внимателен. По някакъв начин бе позволил на копелетата да разберат за интереса му към нея. Той я повдигна в скута си — придържайки я по-близо и поемайки трусовете на джипа, който подскачаше по неравния път — за да я предпази. Тя беше толкова лека в ръцете му, тялото й — деликатно и малко срещу неговата висока и мускулеста фигура.
Калън вдиша уханието й, като опита да не обръща внимание на силното пулсиране на ерекцията в джинсите си и на желанието да погали кожата й с устни. Задоволи се с потъркването на бузата си в копринената й коса. От нея се носеше леко ухание на праскови и сметана, както и от кожата й… Ароматът й го изкушаваше. Много обичаше праскови.
— Калън, какво смяташ да правиш? — притисна го Шера.
Сега Меринъс се намираше в опасност — и двамата го знаеха.
— Сложи Дейън да я наблюдава — отговори мъжът. — Тя не го познава. Кажи му да стои възможно най-близо, за всеки случай. Нареди му да ми се обади, ако се случи нещо непредвидено.