— Не е нужно неприятностите да я търсят, тя очевидно ги намира и сама.
Калън се усмихна, пръстите му погалиха леко ръката на Меринъс. Тя не се предаваше лесно, трябваше да й го признае. Беше дяволски упорита, а той не смяташе, че в този случай, това й качество би могло да се причисли към добрите черти.
— Все още ли е в безсъзнание? — попита разтревожено Шера.
— Да. Така че побързай и стигни до този проклет мотел, преди любопитната глупачка да се събуди. За всички ни ще бъде най-добре, да не ни вижда, когато се събуди.
Калън беше сигурен, че тя нямаше да се зарадва особено, ако точно сега се събудеше в ръцете му. Да не говорим за проклетите въпроси, които със сигурност, моментално щяха да се излеят от устата й. Тя само чакаше възможността да му стъпи на врата, а той не бе особено нетърпелив, да й даде тази възможност. Но това рано или късно, щеше да се случи. И знаеше, че единственият начин да избяга от нея, е отново да напусне страната. Нещо, което така или иначе щеше да направи много скоро, за да примами проклетите войници надалеч, преди да са научили за целия Прайд. Колкото до Съвета, те знаеха, че другите бяха загинали в ужасната експлозия преди десет години. Калън искаше това да си остане така.
— Пристигнахме — Шера отби бързо до вратата на мотелската стая. Грабна чантата на Меринъс, претърси я и изрови ключа от дъното й.
Калън я остави да отвори вратата, преди бързо да излезе от автомобила с Меринъс, отпусната в прегръдките му и да се вмъкне в стаята. Докато я полагаше на леглото, забеляза бялата роба, която лежеше върху матрака и останките от вечерята й върху масата. Телевизорът беше включен, а звукът му намален. Слаба светлина осветяваше пространството около леглото.
Той се отдръпна от нея неохотно, съжалявайки, че трябва да си тръгне, преди да се е събудила. Докосна бузата й с кратка ласка, след това, преди да успее да се спре, се наведе напред и притисна устни в ъгълчето на устата й, а езикът му леко докосна нежната извивка. Тя беше толкова мека и по-сладка, отколкото бе предполагал.
— Калън, трябва да побързаме — прошепна Шера от външната страна на вратата. — Преди някой да ни е видял.
Устните на Меринъс се разтвориха, а от гърлото й се изтръгна нисък стон, когато главата й се обърна, в несъзнателно търсене на още милувки. Езикът й докосна неговия, колебливо, нерешително. Той се бореше да запази целувката лека и да потисне желанието си да проникне в топлите дълбини на устата й, за което копнееше. Задоволи се да преплете нежно езика си с нейния, след това се отдръпна бързо и се насили да излезе от стаята.
Полека затвори вратата зад себе си, докато камиона на Танер паркираше зад джипа. Следвайки Шера, Калън скочи в кабината бързо и тихо, наблюдавайки вратата, докато Танер обръщаше. После се вгледа право напред, пренебрегвайки тревожния поглед на Шера и собствените си потребности, пулсиращи горещо и настойчиво в кръвта му. Мамка му, желаеше Меринъс. Копнееше да я усети под себе си, да гали всяка сладка извивка на деликатното й тяло, преди да се зарови дълбоко в нея, така че вече да не знае къде свършва тялото му и къде започва нейното.
Докато потегляха от паркинга, Калън наблюдаваше как Дейън се придвижва към малък, изолиран паркинг с видимост към вратата на Меринъс. Тя щеше да бъде внимателно наблюдавана, докато Калън се приготвеше за тръгване. Трябваше да го направи по-рано, преди тези проклети наемници да разберат по някакъв начин увлечението му по нея. Преди да решат да я използват срещу него.
— Обади се на Тайбър, щом стигнем до станцията — каза той на Танер, а гласът му прозвуча студено, когато взе решението. — Тази вечер ще тръгнем след проклетите копелета.
— Разбира се — гласът на Танер беше остър от гняв. Той може и да не бе лично замесен, но Меринъс беше жена и трябваше да бъде защитена, независимо от цената. По-младият мъж рядко стигаше до насилие, докато не се изправеше пред малтретирането на жени — млади или възрастни.
— Шера, върни се в мотела и изпрати Дейън — Калън знаеше, че той ще бъде ядосан, защото неговият отговор бе да не обръщат внимание на копелетата. — Стой там и я наблюдавай. Ако искаш, вземи Даун.
Шера беше повече от способна да се защитава, но Калън не обичаше да я изпраща сама.
— Вземи парче от тях и заради мен — спомени и горчивина изпълваха гласа й.
— За всички нас — кимна Калън, докато Танер влизаше в газостанцията. — Да вземем заедно нещата и ще тръгваме.
Те знаеха къде лагеруват войниците, въпреки, че мъжете не бяха наясно с това. Подобно на другите преди тях, смятаха, че обучението и предпазните мерки ще ги скрият от инстинктите, характерни за ДНК-то на Калън. Сега щяха да разберат, че грешат.