Глава 5
На следващата сутрин Меринъс се събуди с болка. Не такава от грип или лятна настинка, а една съвсем женска болка породена от нуждата да бъде с мъж. Не бе много сигурна, как би могла една девица да знае какво значи това. Но нямаше никакво съмнение, че причината е именно тази. Влагалището й беше хлъзгаво, бикините влажни, прекалено влажни, за да й е удобно. Гърдите й бяха подути, зърната подпухнали и твърди, и тя можеше да се закълне, че усеща вкуса на канела върху устните си.
А те бяха невероятно чувствителни. Меринъс прокара език по тях. Не бяха подути, само достатъчно чувствителни, за да ги усети. Тогава си спомни предишната вечер. Младата жена се намръщи, а веждите й се сключиха от гняв. Мамка му! Той дори не бе останал достатъчно дълго, за да я събуди.
Меринъс се изправи рязко, след това простена тежко, когато възпалените й мускули протестираха от усилието. О, по дяволите, сега наистина я заболя. Нямаше причина тези копелета да действат по този начин. Простена отново, когато се протегна за мобилния си телефон. Кейн трябваше да се погрижи за това.
Тя набра номера му бързо, изправяйки се на крака. Докато го чакаше да отговори, свали дрехите си и извади голяма, мека памучна тениска, която да облече, след като си вземеше горещ душ.
— Къде, по дяволите, си била миналата нощ? — чу раздразнения му глас от другата страна на линията.
— Наблюдавах войниците — осведоми го тя кратко, знаейки, че е по-добре да не му казва истината. — Има двама на хребета над къщата на Лайънс. Мислех си, че ти ще се погрижиш за тях.
Връзките му в частния и държавния сектор го поставяха на положение, от което той трябваше, или би трябвало да знае, че тези хора са били изпратени там. От другата страна на линията цареше пълна тишина.
— По дяволите — изруга най-накрая тихо. — Изтегляй се, Меринъс. Някой си е направил труда да скрие тези копелета от мен. Ще взема татко и ще дойдем.
— И аз ще се прехвърля към друг вестник при първото предложение — отсече тя. — Не можеш да ме отстраниш от това, Кейн.
— По дяволите, Меринъс, вече не си в безопасност.
— Тогава разбери кои са те и им се обади. Кажи им, че ще им отрежеш топките и ще ги дадеш на любимото си куче, или нещо такова — предложи тя. — Накарай ги да се оттеглят, докато приключа с това. Не започвай с оправданията, знам, че можеш да го направиш.
Кейн беше ловък във всичко, с което се захванеше, а когато бе наложително, ставаше жесток. Меринъс знаеше това. Никой не се забъркваше с него и повечето хора в неговия малък свят му дължаха достатъчно услуги, така че той рядко трябваше да поиска нещо два пъти.
— Боже, Мери, защо просто не се нахвърлиш върху тях сама, след като имаш всички шибани отговори? — изрепчи й се той.
Меринъс прехапа устни, болезнено осъзнавайки натъртванията по лявата част на лицето си. Да, този действаше наистина добре.
— Добре, мога да го направя — каза тя замислено. — Те изглеждаха доста големи, но, може би, ако подхвърля твоето име около малкото… — трябваше да помисли за това вчера.
— По дяволите — изруга Кейн. — Можеш. Добре, добре. Просто изчакай няколко часа и ми позволи да видя какво мога да открия тук. Стой далеч от неприятности, докато намеря нещо.
— Аз винаги стоя далеч от неприятности — излъга Меринъс спокойно. Ако Кейн знаеше в какво се е забъркала, щеше да дойде, да завърже ръцете и краката й и да я завлече обратно в Ню Йорк толкова бързо, че щеше да накара главата й да се замае.
— Да. Точно така — изпухтя той разсеяно.
— Ще те чакам — очевидно брат й вече работеше усилено с верния си малък компютър.
— Направи го — промърмори той, след това прекъсна връзката.
Меринъс въздъхна тежко, захвърли телефона и се отпусна на леглото. По дяволите. Сякаш можеше да стои и да се прави на умряла, докато той ловува из интернет за източник на информация. Натъртена или не, все още не бе приключила. Беше уморена от играта, която играеше с Калън.
Трепна щом погледна часовника. Беше късна сутрин. Определено се бе успала. Първо щеше да си вземе душ и да закуси, а след това имаше намерение да проследи Калън Лайънс и никой нямаше да може да й попречи. Щеше да се крие и да наблюдава тази проклета газостанция, докато адът замръзне, щом трябва. Мобилният й телефон звънна, прекъсвайки яростните й мисли.