— Е, това е достатъчно бързо — каза тя, поднасяйки го към ухото си. — Заплаши топките им или какво?
Последва мълчание от другата страна на линията. Меринъс се намръщи.
— Кейн?
— Може би не се нуждаеше толкова от помощ, колкото си помислих миналата нощ — мъжкият глас беше нисък, боботещ и изпълнен с веселие. — Всяка жена, която може да застраши толкова важна област, е достатъчно силна, да се изправи срещу няколко наемници.
— Или със задника, който я остави в безсъзнание цяла нощ — отвърна тя. — Калън Лайънс, няма да се разберем, ако продължаваш по този начин.
Думите й предизвикаха смях.
— Кой е казал, че трябва да се разбираме, скъпа? Опитах се да помогна малко. Виковете, които издаваше разтърсиха планината.
— Добре, голямо момче, кажи ми къде да те открия и ще дойда да ти благодаря лично — като срита задника му, задето е толкова ужасно упорит.
— Хм, съблазнително предложение — гласът му се снижи и стана дрезгав.
Меринъс въздъхна дълго и безшумно. О, какво правеше този глас с вътрешностите й! Всеки един момент соковете й щяха да потекат от влагалището, чак до бедрото.
— Не звучиш достатъчно изкушен — засмя се тя, собственият й глас се снижи, ставайки копринено интимен. — Хайде, Калън, със сигурност не искаш да ме спасяваш отново? Няма да се откажа, нали знаеш.
Отново настъпи тишина.
— Звучиш твърде меко, Меринъс, дяволски меко за това, срещу което ще се изправиш — въздъхна той най-сетне.
— Калън, не мога да се откажа — тя седна на леглото, стискайки здраво телефона. — Налага се да поговорим. Има неща, които трябва да ти покажа, да ти кажа и които могат да бъдат направени само лице в лице.
— Аз не съм някаква история, хубава лейди. А знам, че това е, което търсиш — каза мъжът. Гласът му бе толкова любезен, толкова успокояващ, че тя го почувства като ласка.
— Може би си — отговори младата жена. — Защо ще се криеш от мен, ако не си? Всичко, което искам, е да поговорим.
— Може би аз няма да спра с разговор. Ти не ме познаваш. Бих могъл да бъда зъл като тези войници, с които се забърка.
— А може би, аз няма да се боря с теб — Меринъс затвори очи. Знаеше, че няма да го направи. Само звукът на гласа му я караше да тръпне, а тялото й да гори като пещ. Ако вагината й се свиеше малко повече, щеше да задуши пениса му, когато най-сетне навлезеше в нея. Какво, по дяволите, й ставаше?
Меринъс можеше да чуе дишането му от другата страна на телефона — дълбоко и неравно. Чудеше се дали той също я чува.
— Искаш нещо, като това, което видя миналия ден? — шокиращият въпрос бе поднесен с горещ, дрезгав тон.
Меринъс пое дълбоко дъх, езикът й се плъзна нервно по сухите устни.
— Знаел си, че съм там?
— О, знаех. Можех да усетя малките ти горещи очи върху себе си, Меринъс. Мислиш ли, че щях да го направя, ако не ме възбуди присъствието ти? Аз съм възрастен мъж, не дете. Не получавам ерекция само от силния вятър.
Меринъс се опита да сподави тихото скимтене, което се надигна в гърлото й. Тя стисна бедрата си, борейки се с болката между тях.
— Защо? — прошепна младата жена. — Защо го направи?
— Защото ти гледаше. Защото съм сигурен, че ме желаеш, а не знаеш какво е това, което искаш.
— Видях…
— Мамка му — изръмжа той. Действително изръмжа думите. — Проклета да си, жено. Това е лудост, знаеш го, нали?
О, тя знаеше. Знаеше, че не историята искаше вече. Просто спасяваше живота му, разкривайки голяма конспирация, престъпление срещу самата природа. Сега беше нещо повече и тя се чувстваше безпомощна в хватката на случващото се.
— Мога да ти върна услугата — откъде, по дяволите, дойдоха тези думи? Меринъс усети изчервяването на лицето си в мига, в който излязоха от устата й.
Отново последва тишина. Дълга и изпълнена с напрежение.
— Изкушаваш ме — чу тя приглушения му глас.
— Знаеш къде съм — предложи, изумена от дрезгавината в гласа си.
— Защо правиш това? — звучеше така сякаш едва успяваше да устои на горещата й оферта, сякаш тя бе пред очите му и го съблазняваше.
— Не съм много сигурна — Меринъс преглътна трудно, прокарвайки ръка през косата си, докато се бореше с нуждата, пулсираща в тялото й. — Защото искам да бъда с теб. Ако не друго, поне да те накарам да преживееш ада, в който ти ме запрати.