Дишането й беше неравно, но такова бе и неговото. Тя можеше да чуе пулсирането на желанието в него, то трептеше и в нейното тяло.
— Твърде съм стар за това — каза Калън, въпреки, че в гласа му липсваше увереност.
— Твърде стар за секс?
— За воайорство. Няма начин да те докосна в действителност жено, ще ме изгориш жив — в гласа му нямаше истинска жар.
— Искам да ме докоснеш — Меринъс бе объркана от силата на потребността си. — Не знам какво не е наред с мен, но стоя тук, изпитвам болка по теб толкова отчаяно, че бих се съгласила да обърна гръб на всичко, което е най-ценно за мен. Това не е нормално за мен, Калън.
— Тогава си потърси някой стар любовник.
— Първо ще трябва да имам поне един — отрони тя, оскърбена от безнадеждността в тона му. — Забрави. Няма да моля.
— Но аз мога — отвърна мъжът. — Кажи ми, че не си шибана девица.
— Не, не съм шибана девица. Девиците все още не са чукани, помниш ли?
Той изруга. Ниско, грубо — едно боботене, усилено от телефонната връзка. Топлината сякаш я изгори през разстоянието.
— Толкова много искам да бъда вътре в теб, че пенисът ми е на път да се пръсне — призна той. — Ти си дяволски опасна.
— Тогава се самозадоволи отново — изръмжа тя — Не, почакай един час. Искам поне да гледам.
Връзката прекъсна. Меринъс се хвърли напред из стаята, като от гърлото й се откъсна вик от възмущение. Проклет да е! Болеше я. Не, не я болеше наистина, бе наранена. Всичко, за което можеше да мисли бе за дебелия член, плъзгащ се вътре в нея, проникващ твърдо и дълбоко, как влажната й женственост го обгръща, как го гали по-дълбоко и по-стегнато отколкото ръката му преди няколко дни.
Достатъчно. Играта свърши. Да бъде проклета, ако останеше да лежи тук, възбудена, умираща за докосването на провинциалния идиот, който не я искаше. Щеше да му предаде съобщението, заради което я бе изпратил баща й, и да приключи с това. Щеше да постави предложението на масата, след което да поеме към дома си. Меринъс не се нуждаеше от това, не се нуждаеше от него. Сега оставаше да убеди и тялото си.
Глава 6
— Престана ли да се криеш от мен?
Калън разбра, че е в беда, в мига, в който я забеляза. Опасността винаги се разпознаваше. Тя имаше мирис, усещаше се като лека предупредителна вибрация, която пулсираше във вените му. Това чувство, точно сега бунтуваше организма му. Тя стоеше пред него, гледайки го намръщено, докато той отново си играеше с неотстъпчивия двигател на стария си камион и се бореше да запази самоконтрола си. Уханието й се носеше по вятъра, чисто и свежо, като топлината на лека възбуда. Усещаше тези аромати около нея, те го съблазняваха, привличаха го.
— Ще ми отговориш ли? — попита Меринъс, накланяйки глава, а на лицето й припламна раздразнение.
Дълъг кичур права, гъста кестенява коса падна върху рамото й, погали копринената й кожа, по толкова съблазнителен начин, сякаш подмамваше ръцете му да я докоснат. По дяволите, не се нуждаеше от такива проблеми. Не и след телефонния разговор по-рано днес, не и след горещата вълна от страст, която го удари с предложението й.
— Аз съм пред очите ти. Защо мислиш, че се крия? — той изпробва една от връзките в карбуратора. — Какво, по дяволите, искаш от мен? Не ти ли стигна онова хубаво малко предупреждение, което ти дадоха войниците, г-це Тайлър? Те играят твърдо.
Меринъс очевидно имаше намерение да пренебрегва опасността на ситуацията. Облегна голите си ръце на ръба на камиона и се взря под капака, сякаш знаеше какво прави.
— Един твой приятел ме придружи — сви рамене тя. Това движение накара извивката на гърдите й да се надигне над деколтето на блузката без ръкави, с която бе облечена.
Червено. По дяволите, трябваше да се счита за престъпление една жена да е толкова красива в червено.
Той погледна към нея. Кафявите й очи, ясни и големи, изучаваха двигателя внимателно, вместо да гледат него. Сладкият аромат на желанието й се разнасяше наоколо и втвърдяваше пениса му настоятелно. Голям проблем, помисли си Калън. Буквално.
— И кой те изпрати? — попита я със слаб интерес. — Аз нямам много приятели.
— Може би не — тя погледна нагоре към него с подозрително изражение. — Но майка ти е имала няколко. Моят баща ме прати да изкаже съболезнованията си и да разбера дали се нуждаеш от нещо.
Калън отново погледна към жената. Сега го гледаше многозначително. Тя го бе открила и изглеждаше повече от доволна. Кал остави ключа върху камиона и пое дълбоко дъх.