— Трябва да се върнеш у дома, г-це Тайлър — каза тихо, предупредително. — Това място не е за теб или баща ти.
Меринъс се огледа небрежно, стараейки се да запази гласа си спокоен.
— Баща ми може да ти помогне, Калън. Затова съм тук.
Изпълни го чувство на безсилие. Наивността на журналистите често го изумяваше. Те вярваха толкова дълбоко в своята свобода, правото на обществото да бъде информирано и в справедливите присъди, че не можеха да видят злото, което ги обкръжава. Наивността на тази журналистка напълно му отне дъха.
— Ела с мен — той се изправи в цял ръст. Погледна надолу към нея, взе тъничката й ръка в своята и я задърпа след себе си.
— Къде да дойда? — в гласа й прозвуча подозрителна нотка. И все пак не я беше страх и той искаше да я наругае за смелостта й. За невинното й убеждение, че няма да й навреди.
— На горния етаж. В офиса — мъжът я преведе през гаража към задната част и нагоре по стръмните стълби, водещи към офиса на Тайбър.
Гаражът и свързания с него магазин бяха обща собственост на Прайда, като всяко друго притежание на семейството. Но Тайбър бе регистриран като едноличен собственик на хартия. Така беше по-добре. По-малко подозрения. По-малък шанс да бъдат открити.
Калън рязко отвори вратата и я избута вътре. Затвори внимателно и се обърна да заключи. Бе сравнително сигурно място, като се имаше предвид, че стаята е шумоизолирана. Щеше да има само един шанс да блъфира, за да се измъкне. Обмисляше как да започне, когато Меринъс извади някакъв пакет от чантата си и показа изобличаващото доказателство.
— Не си губи времето да ме лъжеш — в гласа й имаше болка, сякаш знаеше какво възнамерява да направи той.
Калън скръсти ръце на гърдите си. Очите му се присвиха и той даде воля на безсилието си. Грубо, силно ръмжене, подобно на котешко, което нямаше намерение да издава, се изтръгна от него.
Той я наблюдаваше как потръпва. Снимките в ръката й потрепваха, температурата на тялото й се повиши, силното й ухание сега бе примесено със страх. След миг снимките лежаха на пода — уличаващи, изобличаващи. Калън, като дете — с гъста козина, покриваща тялото му, а очите му, кехлибарени и блестящи, сияеха към обектива. Козината бе опадала постепенно, докато остана само лъскава, светла на цвят — почти незабележима — невероятно мека коса. Другата беше сонограма и Калън знаеше, че на гърба й е написана съответната информация. Кръвна група, ДНК верига, аномалии. Всичко записано. Всички пирони в ковчега, който Меринъс Тайлър можеше да помогне да бъде скован.
Меринъс наблюдаваше високия, силен мъж, докато той събираше снимките от пода. Лицето му бе безизразно, очите му твърди, блестящо кехлибарени на фона на бронзовите черти на лицето.
Нямаше намерение да му показва доказателството, което носеше, но знаеше, че той е готов да я излъже. Знанието изпрати тръпки по тялото й. Лъжа. Думата беше като шепот, двусмислена и вибрираща. Но Меринъс не беше дошла при него с предположения и полуистини. Документите, които Мария Моралес бе изпратила на Джон Тайлър бяха решаващи и неопровержими. Но за да представят резултатите от изследванията и фотографиите, те имаха нужда и от човека. Не бе изтървала снимките умишлено, и равното му, предупредително ръмжене бе повече от изненадващо.
— Мария събираше абсолютно всичко и нищо не изхвърляше — въздъхна той, поклащайки глава, докато се взираше в образите.
Дълги, кафеникаво златисти кичури коса, разделени на врата му, се спускаха от двете страни на лицето му и му придаваха дивашко изражение. Големи, скосени очи, гъсти мигли и скули със странно сплескан ъгъл там, където трябваше да се извиват високо. Носът му бе аристократичен, но изглеждаше загладен като скулите.
Меринъс игнорира силното биене на сърцето си, когато той най-накрая я погледна. Утробата й се стегна неприятно, карайки влагалището й да се свие и да протестира срещу празнината там. Това усещане бе необичайно. Имаше чувството, че възбудата е превзела цялото й тяло. Тя накара гърдите й да набъбнат, зърната да се втвърдят неудобно, а неговите необикновени очи не пропуснаха реакцията.
— Мария помоли баща ми да ти помогне — каза Меринъс, опитвайки да прикрие нервността си. — Той иска да дойдеш с мен. Гарантира определени…
Калън се засмя. Устните му се извиха в една невесела усмивка. Горчивият звук я удари в сърцето. Мъжът поклати глава, погледът му беше подигравателен.