— И ти мислиш, че това ще ги спре? — попита Калън невярващо. — Твоята наивност е за завиждане, г-це Тайлър. Това всъщност е доста страшно. Не можеш да унищожиш тези хора!
Меринъс трябваше да опита. Нямаше да може да продължи да живее, ако успееха да го убият. Той беше горд, решителен и твърде необикновен в самата си човешка природа, за да им позволи да го сторят. Трябваше да го убеди, че ще осигури безопасността си ако разкрие ужасите, от които е избягал.
— Ти знаеш кои са те. Знаеш какви са. Имаш останалата част от доказателството, че трябва да ги спрем — заяви му решително. — Майка ти умря заради това.
— Майка ми беше жертва на случайно престъпление — изръмжа той. — Ако смъртта й бе дело на Съвета, тя щеше да изчезне и тялото й да ми бъде върнато на парчета. Не Съвета я погуби.
— Нямало е следи от кражба — младата журналистка бе чела полицейския доклад. — Това е умишлено престъпление, г-н Лайънс. Този, който я е убил, е действал преднамерено.
Меринъс не беше дошла неподготвена. Баща й се бе уверил, че тя знае всичко за смъртта на Мария Моралес и доказателствата, които имаха срещу Съвета.
— И успя. Но не беше Съвета — той погледна надолу към нея, очите му бяха твърди, яростни. — Познавам миризмата им, познавам вонята на злото. Толкова отвратителна и студена, колкото сладко и горещо е уханието на твоята възбуда.
Меринъс понечи да спори, когато последните думи достигнаха до съзнанието й. Почувства пламването на лицето си, сърцето й забърза ритъма си. Взираше се в него удивено. От къде знаеше?
— Обясни ми, защо една млада, невинна жена стои тук пред мен, а вагината й е влажна и готова за едно животно? А аз съм животно, захарче, такова, каквото никога не си срещала и никога няма да срещнеш.
Глава 7
Меринъс трепереше пред погледа на Калън. Кехлибарените му очи блестяха, гласът му бе нисък и дрезгав. Един бърз, много кратък поглед под кръста му, й показа издутина, която я направи повече от нервна. Очевидно не бе единствената, която страда. А страданието бе повече отколкото си позволяваше да покаже. Тресеше се от възбуда, кожата й бе чувствителна и готова за неговото докосване. Беше различно от всичко, за което знаеше. Различно от всичко, което някога бе искала да знае.
— Не знам — тя чу нервността в гласа си, объркването. Колкото по-дълго стоеше при него, толкова повече растеше изкушението да го докосне.
Меринъс впери поглед в гърдите му, неспособна повече да го гледа в очите. Тези кехлибарени дълбини я привличаха, караха я да иска, да копнее за неща, за които не беше редно дори да мисли.
Младата жена не трепна, когато пръстите му задържаха неподвижно брадичката й, но изглеждаше несигурна, почти изплашена. Можеше да се справи с необяснимите усещания, ако той не бе наясно с желанията, които изгаряха тялото й. Но можеше ли да се справи с прямия му поглед, с ласкавите пръсти по лицето й. Тя прокара нервно език по сухите си устни, усещайки внезапна тежест в тях, болка и пулсиране точно под кожата.
Очите му се присвиха. Палецът му се повдигна, раздвижи се опипващо по меката извивка, обирайки влагата от устата й. Гърдите й се напрегнаха, когато се опита да диша нормално. Като че ли не можеше да поеме достатъчно въздух, за да изпълни дробовете й. Почувства нужда да се бори да вдиша, за да освободи стенанието, което се намираше там.
— Ти си опасна — отново дочу ръмжене, тътнещо под повърхността на думите му. — Каквото и да е то, Меринъс, може да ни коства живота.
— Ненормално — тя прехапа устни.
Подигравателната извивка на устните му показа несъгласието му.
— Няма такова нещо като ненормално, когато става дума за такъв като мен — увери я той. — Аз съм инстинкт, Меринъс. Едва прикрито животно. Всеки отговор е човек да се страхува.
— Не си животно — тя поклати глава, виждайки горчивината в очите му.
Меринъс се отдръпна от докосването му. Той правеше тялото й слабо, податливо, а имаше нужда от целия си разум.
— Как би го нарекла ти тогава? — в гласа му прозвуча гневна нотка. — Ако направя това, което искаш и по някакво чудо не умра накрая, тогава ще бъда известен като Американското чудовище. Ще бъда подложен на още експерименти, на още тестове. Поне сега съм свободен. Докато мога да бягам по-бързо от техните войници и да се крия по-добре от техните следотърсачи, дотогава ще мога да оцелея.