— А оцеляването достатъчно ли е? — попита тя, разгневена, че той не иска повече. — Ами тези, които ще дойдат по-късно? Бедните същества, тези, които ще се сблъскат с убийствените им изисквания? Не се ли чувстваш по някакъв начин отговорен да ги спреш?
По лицето му плъзна цинизъм.
— Колко пламенно — промърмори той, облегна се на стената и скръсти ръце на гърдите си, докато я наблюдаваше. — Аз съм само един човек.
— С цяла нация, която ще го подкрепи — отвърна тя отчаяно.
— Наивността ти е похвална, Меринъс — Калън се изправи и се приближи до нея. — Каквито са и мотивите ти. Но нямаш ни най-малка представа за хапките, които искаш да преглътнеш. Те са достатъчно големи, че да те задавят.
Калън хвана ръката й и я придърпа към тялото си, притискайки ерекцията си към корема й. Меринъс въздъхна тежко, ръцете й се подпряха на гърдите му, когато я притегли към себе си.
— И докато декламираш морала и представите си за правосъдие, през цялото време соковете ти навлажняват вагината ти, примамват ме и ме докарват до лудост с аромата си. Това не е историята, която искаш, и не е правосъдие. Искаш да бъдеш изчукана от човека-котка, признай си.
Калън улови бедрата й и се притисна в нея. Меринъс изпъшка, борейки се с постепенното отпускане на тялото си, с нуждата, която я връхлетя внезапно. От къде бяха дошли?
— Не знам защо — извика тя дрезгаво, клатейки глава. — Не беше така, преди да дойда тук. Исках единствено да ти помогна.
— Това не те ли плаши, Меринъс? — ръката му сграбчи косата й и дръпна главата й назад. — Не се ли страхуваш от това неочаквано желание? Защото ако не, то би трябвало. Дяволски близо съм до това да се разтреперя от желание, да те просна върху бюрото и да те чукам, докато не започнеш да крещиш от удоволствие.
Меринъс потръпна, след това извика, когато главата му се наведе. Устните му докоснаха шията й, зъбите му я одраскаха бавно и опасно. Тя се разтресе. Ръцете й сграбчиха мощните му рамене, погледна към тавана, замаяна от екстаз, когато езикът му се изви по кожата й. Влажната грапавина грубо я раздразни и я накара да се изправи на пръсти, безмълвно изисквайки повече. Главата й се наклони още, излагайки уязвимата извивка на шията. Искаше, искаше…
— По дяволите, вкусът ти е прекрасен, Меринъс — той облиза отново кожата й и тя изкрещя.
Младата жена не можеше да повярва на усещането. Беше като грубо кадифе, но по-хубаво. Силен спазъм премина през утробата й, а стегнатите мускули на влагалището й я накараха да изхленчи от възбуда. Какво беше това? Защо го усещаше толкова добре, след като шията й никога преди не е била ерогенна зона?
Тогава устните му покриха нейните. Меринъс бе целувана много пъти, но никога по този начин. Езикът му нахлу в устата й и вкусът му бе опияняващ. Езикът й срещна неговия, притегли го по-дълбоко, погали го, наслади се на вкуса му — горещ, пикантен, изцяло мъжки, див и неуловим, завладяващ. Тя простена срещу устните му; нуждаеше се от още, искаше да изследва и открие източника на неговия вкус. Но той се раздвижи, дръпна се назад и устните му отново се плъзнаха по шията й.
Зъбите му се забиха за кратко в кожата й, от гърдите му се изтръгна ръмжене, когато едната му ръка се премести от бедрото под гърдите й. Беше близо, толкова близо до набъбналия хълм, до пулсиращото връхче. Меринъс проплака, притискайки се срещу него, без да я интересува кой или какво е той — вълнуваше я единствено примитивния отклик на тялото й към неговото.
— Махни се от тук — изрече дрезгаво той, въпреки че отказваше да я пусне. — Махай се, преди да съм направил нещо, след което нито един от нас няма да оживее.
Но действията му казваха друго. Устата му се премести от врата й, покрай ключицата, отпиваше, ближеше, докато се придвижваше обратно към прибраната яка на ризата й и възвишенията на пулсиращите й гърди. Меринъс гореше от докосването му. Зърната й се втвърдиха още повече, изпъкнаха през мекия плат на ризата, корави, отчаяно копнеещи за топлината на устата му. Ако той не ги докоснеше, ако не ги поемеше дълбоко в устата си, тя щеше да експлодира. О, Господи, ако го направеше, пак щеше да експлодира. Беше близо, толкова близо до оргазъм, че се ужаси. Кръвта препускаше през тялото й. Меринъс простена отчаяно, трепереше в прегръдките на Кал, а тялото й се притисна към ръката на гърба й.
Тя усети как ризата й бе издърпана от колана на късите панталони и изтеглена бързо над подутите хълмове на бюста й. Ноктите й се забиха в раменете му, а объркването, страстта и огънят я разкъсваха.