— Тези войници могат да го сторят — отвърна той. — И не можеш да останеш там. Това е престъпление — повтори мъжът.
— Тогава ме съди, след като изглежда не си готов да ме чукаш — сви рамене тя. — Ще чакам, Калън, но не съм много търпелив човек. Ако бях на твое място, щях да побързам.
— Или ще направиш какво? — попита той подозрително.
— Или ще се обадя на братята си и ще ги оставя те да свършат работата, все пак — каза тя, отключвайки вратата. — И повярвай ми, те ще посрамят твоите войници с абсолютната си издръжливост. Аз съм само комитетът по посрещането, седморката на Тайлър са истински ад.
Меринъс изхвърча от офиса, оставяйки само аромата си. Чист, свеж, толкова дяволски горещ, че накара пениса му да запулсира. Калън се срина по гръб на канапето, загледан в празната стая, дишайки учестено. По дяволите, това не бе хубаво. Тя все още не бе напуснала сградата и всичко, което можеше да направи той, бе да се сдържи да не я довлече обратно и да поеме всяка частица страст, която имаше в нея, точно тук, върху дивана.
Той простена, мисълта да намести главата си между тези копринени бедра, езикът му да отпива от сладката влага, която предизвикваше този интригуващ аромат, беше повече, отколкото може да понесе. Той облиза устни и изруга. Нещо не бе наред. Това не трябваше да бъде толкова силно.
Изправи се на крака, отиде до бюрото и вдигна слушалката на телефона от поставката. Бързо набра номера и зачака да му отговорят.
— Док Мартин — гласът на Шера бе любезен, спокоен и хладен.
— Кажи на Док да излезе от къщата възможно най-скоро. Имам проблем.
Последва кратко мълчание от другата страна на линията.
— Какъв? — попита тя тревожно.
— Физически. Нуждая се от някои тестове. Просто да излезе — той затвори телефона, преди тя да отговори. Калън трепереше, кожата му бе чувствителна, тялото му изискваше освобождение от малката журналистка, която го изкушаваше толкова отчаяно.
Похотта не беше такава. Той знаеше, че е много сексуален, повече от неудържим в тази област и бе сигурен, че не е такава. Не беше наркотик, не беше упояваща. Не забиваше нокти в слабините ти, изисквайки удовлетворение. Което означаваше, че има проблем. Спонтанен, генетичен проблем, който се проявяваше едва сега. Клатейки глава, Кал можеше само да се моли да греши. Отправи се към камиона и към спокойствието на дома си.
Глава 8
— Това може да отнеме няколко дни — Док Мартин, единствения останал жив от първоначално петимата учени, които бяха работили върху създаването на Калън и останалите, извади дузина флакони от една малка кутия и започна да нарежда инструментите си.
Имаше кръвни проби, проби от слюнка, по дяволите, дори повече от една проба от семенна течност. Въпреки еякулацията обаче, пенисът на Калън още пулсираше. Кръвта му препускаше във вените и той не можеше да изтръгне аромата на тази проклета жена от тялото си.
— Някакви предположения? — попита Калън.
Док вдигна рамене.
— Може да бъде всичко Калън, все пак казвам, че спокойно бихме могли да го ограничим до сексуален проблем. Не бих правил заключения, преди да приключат изследванията. Също така, са ми нужни и проби от жената. Трябва да я доведеш тук тази вечер, за да ги взема и да ги изследвам заедно с твоите.
— Не — не можеше да има доверие на себе си, когато тя е наоколо.
— От това, което каза, тя също е засегната, Калън — обади се Шера зад доктора. — Трябва да разберем какво се случва. Това не касае само теб. Би могло да засегне всички нас.
Целият Прайд се бе събрал. Другите трима го наблюдаваха мрачно, загрижени от новината за този нов проблем, пред който бяха изправени.
— Нека да изчакаме и да видим какво ще покажат моите. Ако тя още изпитва тази болка, тогава ще преценим — заяви Калън. — Дотогава, няма смисъл да я притесняваме — нито пък имаше смисъл да изкушава страстта, която бушуваше между тях.
— Достатъчно опасно е, че той има някакъв контакт с нормален човек — каза намръщено Дейън. Породата на пумата беше мрачна, кафявите му очи подозрителни, гневни, изражението му — по-свирепо от обикновено.
— Ние не сме чудовища, Дейън — протестира спокойно, намиращата се до него Даун — тя беше най-младият член на Прайда и също беше порода пума.
— Как би ни нарекла ти, Даун? Искаш ли да правиш секс с нормален мъж и да изпробваш вероятността, твоята природа да го погуби? — попита саркастично Дейън.