Калън подпря лакти на краката си, а ръцете му увиснаха между коленете, когато наведе глава, треперещ от ужас. Решенията за живота и смъртта се вземаха толкова лесно в ада, в който бяха създадени.
— Някой трябва да държи под око жената. Имам нужда от тези изследвания, Калън — предупреди го докторът. — Трябва да следим процеса, защото след това ще се случи и с останалите. А и не знаем дали има някаква опасност заради това.
Калън се чудеше дали е възможно нощта да стане по-лоша.
— Трябва да я следиш, Кал — предупреди го Шера. — Или остави един от нас да го прави.
— Аз ще го направя — изръмжа той, не искаше никой от останалите мъже около нея. — Аз съм като в капан. Док, стойте с Шера тук засега. Ще се свържа с вас, ако тя все още е… — той повдигна рамене.
— Разгонена? — засмя се предизвикателно Шера.
— Възбудена! Ще ви уведомя кога можете да тръгнете.
Меринъс беше възбудена. Лежеше в спалния чувал в палатката си гола, тялото й блестеше от влага, трепереше и пулсираше от треската на страстта. Ръцете й обхванаха гърдите, пръстите притиснаха твърдите зърна и тя не успя да сдържи стона си. Чувстваше се толкова добре. Почти толкова, колкото когато я докосваше Калън. Завъртя малките пъпки между пръстите си, отмятайки глава назад. Гърдите й бяха толкова набъбнали, толкова чувствителни, че бяха почти болезнени.
Кожата й тръпнеше. Едната й ръка се придвижи по влажните очертания на плоския корем към гладката плът между бедрата й. Хлъзгава, влажна топлина посрещна пръстите й. Клиторът й пулсираше. Меринъс трепереше от усещането пронизало я при докосването на малката твърда пъпка. Желанието надвисна над тялото й като електрическо напрежение. Гладно. Унищожително. Тя искаше, нуждаеше се от Калън.
Призна пред себе си, че е изпаднала в ужасна беда. Някак си, по някакъв начин, той я бе накарал да обезумее от докосването му, от целувката. Тази целувка бе толкова гореща, пикантна. Вкусът на устата му остана в нейната, карайки я да копнее за още.
Пръстите й се плъзнаха надолу по влажната цепка на влагалището й. Бедрата й се стегнаха, започнаха да треперят. Тя се изви и изохка. Пръстите й стиснаха едното зърно, подръпнаха го, докато тя стенеше, стенеше… Бедрата й се извиваха срещу ръката, която кръжеше около клитора. О, това усещане беше хубаво. Но не толкова, колкото Калън би я накарал да се почувства. Искаше да почувства смучещата му устата върху малката твърда пъпка, да я погали с езика си както бе направил със зърната й.
Меринъс се задъхваше. Спомни си влажната топлина на устата му. Пръстите й се раздвижиха по-смело върху клитора и един стон се откъсна от гърлото й, когато топлината набъбна в нея, около нея. Тя гореше. Умираше. Какво й бе сторил той?
— Калън — прошепна треперещо името му.
Ако не беше толкова разгорещена, щеше да се разсмее. Ако желанието, бликащо в тялото й, не беше толкова интензивно, толкова изгарящо.
Запита се къде ли е той. Сигурно нямаше представа какво става с нея?
Беше ли това наказанието му за дързостта й, задето бе дошла тук и се опитваше да го привлече към обществото?
Самозадоволяването не подейства. Дишайки тежко, Меринъс усмири пръстите върху плътта си. Нямаше да стигне до оргазъм, не и по начина, по който го правеше. По дяволите, знаеше, че трябваше да си купи онази проклета книга за мастурбация. Но не, тя бе убедена, че може да си намери някой мургав, мускулест бог, който да се погрижи за това. Сега беше тук, в средата на нищото, толкова възбудена, че изгаряше жива, и нямаше никакъв мускулест мъжкар, който да потуши огъня.
— По дяволите — Меринъс се отпусна в спалния чувал, сълзи на разочарование напираха в очите й. — Когато го открия, ще го убия. Ще позволя на Кейн да го кастрира. Ще пръсна топките му с пистолета си.
Младата жена изпъшка, обърна се на една страна, дишайки тежко. Можеше да премине през това. Издиша силно, в опит да възвърне малко от контрола си. Можеше да го направи, мислеше си тя. Наистина можеше да го направи до утре, тогава щеше да отиде в този дяволски гараж и г-н Калън Лайънс, невероятното момче-котка, щеше да се погрижи за този проклет проблем по едни или друг начин.
Глава 9
— Шера, ела тук ако искаш да вземеш тези проби — гласът на Калън беше тих, можеше да почувства и чуе ръмженето, зараждащо се в гърдите му. „Периодът на разгонване“ се надигаше в него, но той знаеше, че Меринъс се измъчва от това. Можеше да чуе задъханите й стонове, да подуши топлината й.