Тя дишаше затруднено, сега плачеше, главата й се мяташе от крайната степен на удоволствие. Най-сетне Калън усети как малката издутина спада, позволявайки му да се изтегли от тялото й.
Меринъс още трепереше. Бузите й бяха мокри от пот и сълзи, докато се бореше за въздух. Гърдите й бяха подути, зърната й твърди малки връхчета, които не се отпуснаха след кулминацията й.
— Меринъс — прошепна той нежно, освободи я от прегръдките си и легна до нея. Ръката му погали влажния й гръб. — Не плачи повече, бейби. Не мисля, че мога да го понеса.
Дъхът й секна. Едната й ръка притисна гърба му, а другата се обви около врата му.
— Причиних ли ти болка? — той се ужаси, че може да го е направил, а да не е забелязал.
Тя поклати глава срещу гърдите му. Едно леко движение на езика й погали кожата му. Калън пое дълбоко и внимателно дъх след тази малка ласка. Все още беше твърд, лесно можеше да я вземе отново, но се страхуваше за нея.
Тя беше девствена, а когато проникна в деликатното й тяло, бе проявил твърде малко нежност.
Меринъс прошепна нещо в гърдите му.
— Какво? — той се отдръпна леко назад и се взря в замаяните й тъжни очи. — Какво каза?
— Имам нужда от теб отново — една сълза се плъзна по бузата й. — Имам нужда от още, Калън.
Тя беше изтощена. Калън можеше да го види в изражението й, в очите й, можеше да го чуе в гласа й. Тя беше засрамена, притеснена и изплашена от съкрушителните усещания, които бяха контролирали тялото й.
— Шшт, не плачи, бейби. Трябва само да поискаш — той се усмихна леко, палците му изтриха сълзите от очите й.
Меринъс бе толкова уморена, че това го притесни, но не можеше да отхвърли желанието й, не и когато то беше и негово. Калън я обърна на една страна, повдигна крака й над своя и изви задните й части към себе си.
— Ще го направим по-бавно — обеща той. — Знам, че си изтощена.
Тя поклати глава, задъхана, стенеща, когато пенисът му навлезе отново в нея и я разтегна, плъзгайки се дълбоко. Стегнатата прегръдка го накара да стисне зъби от подновената наслада.
— Усещам те толкова добре — промърмори той в ухото й, пръстите му намериха набъбналата пъпка на клитора й и започнаха да я масажират нежно. — Толкова тясна и гореща около мен, Меринъс. Различно от всичко, което познавам.
— Ние сме дрогирани, затова — изпъшка тя. — Ти ни упояваш, Калън.
— Тогава ще остана завинаги упоен — той захапа меката част на ухото й, обичаше рязкото й поемане на дъх, начина, по който се притиска назад към него. — Няма удоволствие на този свят толкова приятно, колкото усещането на твоята вагина, обвита около мен.
— О, Господи, защо направи това да звучи толкова секси? — простена тя, стягайки се около него, трепереща от усещането на устните му по шията си.
— Защото е секси — увери я усмихнато. Облиза нежната кожа точно под ухото й, обичаше малките въздишки, които тя издаваше. — Секси, еротично и горещо като ада — той се тласна по-силно в стегнатата ножница, стискайки зъби от удоволствие.
— Ще се погубим един друг, преди желанието да си отиде — задъха се тя. — Калън! — извика, когато усети тръпките, преминаващи през тялото й.
Той също го почувства, шипът се появи отново, като ласка върху стегнатите й мускули.
— Боли ли те, Меринъс? — Калън се измъчваше, ужасен, че е постъпил неправилно, и че тя страда въпреки нуждата си. — Кажи ми ако те боли. Ще се опитам да спра.
Той зарови лице във влажната й коса. Господ да му е на помощ, ако й причиняваше болка. Господ да им е на помощ и на двамата.