— Искам те за обяд — прошепна той, хапейки устните й. — Точно на масата Меринъс, а главата ми, заровена между бедрата ти. Вкусът ти е достатъчен, за да ме накара да се опияня — зъбите му одраскаха шията й, ръката му се вмъкна под тъмносинята, мека риза, която й бе дал на заем.
Дланите му стиснаха хълбоците й, разделяйки плътта, пръстите му се провряха в процепа, като я притегли по-близо. Меринъс се улови за раменете му, стенеща тихо и дълбоко, докато устата му шепнеше срещу кожата й, влажна и гореща. Той я целуна отново, придърпа езика й в устата си, покорявайки я. Накара възбудата в тялото й да нарасне и нуждата да запулсира между бедрата й.
— Калън — проговори Шера зад гърба му, гласът й беше твърд. — Чакаме я.
Той повдигна глава, гледайки надолу към Меринъс, която трепереше в ръцете му.
— Побързай, Шера — предупреди Калън другата жена, докато подканяше Меринъс да тръгне, бавно и колебливо. — Аз ще я чакам тук.
— Хайде, Меринъс, Няма да ни отнеме много време — обеща Шера, хвърляйки нетърпелив поглед към Калън.
Меринъс въздъхна.
— По дяволите. Сексът не би трябвало да бъде толкова сложен — но все пак последва Шера, решена набързо да приключи с това и да се върне в прегръдките на Кал.
Глава 12
По времето, когато тестовете приключиха, Меринъс вече страдаше от възбудата, която я бе връхлетяла, с нова сила. Можеше да усети влагата по вътрешната част на бедрата си, топлината и нуждата напираха във влагалището й, като вулкан, готов да изригне. Напрежението беше огромно. Но наред с това, имаше още един проблем. С всеки изминал час, Шера и доктора все повече изчерпваха търпението й. Дразнеше я най-вече допира на ръцете им, въпреки че бяха защитени от латексови ръкавици. Буквално й причиняваха болки в корема, предизвикваха тръпки по кожата й, и всеки път, щом се приближаваха до нея й се искаше да избяга от тях. Дори не успяваше да си обясни, какво точно усеща. Единственото, което знаеше бе, че ако трябваше да понесе дори още минута това, щеше да се побърка. И имаше нужда от Калън. Отчаяно копнееше да го докосне, да почувства невероятната топлина на кожата му, допира на ръцете му. Беше й студено, болеше я и се страхуваше.
— Без повече тестове — заяви тя, докато се обличаше. Закопча ризата на Калън над пулсиращите си гърди с треперещи пръсти. — Не мога да издържам повече.
— Изследванията са необходими, Меринъс — каза Шера с въздишка.
— Виж, не мога да понасям повече шибаното ви докосване — избухна тя, почти разплакана. Кожата й още тръпнеше от усещането на чужди ръце, а не тези на Калън. — Разбираш ли ме?
По изражението на Шера премина учудване, а докторът я гледаше с недоумение.
— Какво искаш да кажеш? — гласът на Шера остана спокоен, но Меринъс чу объркването й.
— Точно това, което казах — тя се бореше със сълзите си. — Къде е Калън? Трябваше да дойде за мен.
Налагаше се да го намери. Тялото й полудяваше, бунтуваше се. Усещането премина по кожата й и я остави разтреперана.
— Калън е на горния етаж, точно където обеща да бъде — Шера се протегна да я докосне, но тя отскочи назад. — Меринъс, очевидно става още нещо. Трябва да ни позволиш да ти помогнем.
— Стой далеч от мен.
— Шера, доведи Калън тук — доктор Мартин бе наблюдавал безмълвно ситуацията, но сега гласът му звучеше властно. — Доведи го бързо.
Меринъс се хвана за ръба на леглото. Краката й трепереха, докато се опитваше да остане изправена.
— Искам да си отида вкъщи — каза задъхано, внезапно ужасена от хилядите различни чувства и усещания, които я атакуваха. — Накарайте ги да ме отведат у дома, докторе.
— Ще обсъдя това с Калън, Меринъс — обеща той меко, но тя чу снизходителния тон в гласа му. Той само я успокояваше. Лъжеше я.
Младата жена поклати глава и опита да остане изправена.
— Къде, по дяволите, е Калън? — извика дезориентирана. Беше силно изпотена, и усещаше как влагата се плъзга надолу по лицето и между гърдите й. Сърцето й туптеше силно, забързано, белите й дробове се бореха за глътка въздух. — Какво ми направи той? — ръцете й се свиха в юмруци и тя се срути на леглото.
— Позволи ми да ти помогна, Меринъс — докторът застана до нея.
Усети как я докосва по ръката и се отдръпна назад. Сякаш огън прониза кожата й, изгаряше плътта й, докато се бореше да се измъкне. Меринъс падна на колене и почувства грубото драскане на твърдия под, докато се бореше да остане възможно най-далеч от него.