— Не ме докосвай! — изкрещя тя.
След това се разплака, стомахът й се присвиваше. Сложи ръце на корема си и се наведе, зашеметена от болка, каквато никога преди не бе изпитвала. Беше ужасена. Толкова изплашена, че цялото й тяло се тресеше. Изпитваше студ и трепереше, изпълнена с ужас, на ръба на истерията.
— Меринъс! — шокираният глас на Калън отекна в помещението.
Секунди по-късно ръцете му сграбчиха раменете й и я придърпаха съм него.
— Какво, по дяволите, става? — гласът му прозвуча високо и ядосано, а от гърлото му се изтръгна опасното ръмжене.
— Абстиненция — отвърна докторът. — Мисля, че твоето момиче е в абстиненция.
Калън усети как страхът започва да завладява тялото му. Меринъс се бе вкопчила в него, в опит да се доближи, и плачеше, изпаднала в истерия от страх или болка, той не можеше да каже от кое.
— От какво? — той повдигна главата й, взрян в лицето й.
Младата жена беше бледа, очите й тъмни, почти черни от шок.
— От теб — заяви грубо доктор Мартин. — Не знам какво да направя за нея сега.
Калън изруга.
— Помогни ми — прошепна тя отчаяно. Сълзите й падаха горещи върху плътта му, тялото й трепереше, кожата й бе хладна и лепкава. — Моля те, Калън. Моля те, помогни ми.
Той я вдигна бързо на ръце, устните му покриха нейните и целувката му погълна плача й. После се обърна към останалите. Езикът му се насочи към устата й, привлече нейния, съедини се с него. Знаеше, че когато страстта бе стигнала кулминационната си точка миналата нощ, целувката му я бе успокоила и облекчила разкъсващата нужда. Господ да им е на помощ, ако не го направеше и сега.
Целуваше я отчаяно, болезнено, и страдаше за нея, докато тя се извиваше в ръцете му, в опит да го целуне по-дълбоко. Устните и езикът й се впиваха в неговите и когато простена горещо и възбудено в устата му, той едва не загуби контрол над собствената си страст. Но тя постепенно се успокои. Силните тръпки, които разтърсваха тялото й, намаляха, а скимтящият й плач се превърна в стенание от желание.
— Сега ни трябва проба от слюнката — чу Калън гласа на доктора до себе си. — Ние не можем да я докоснем, Калън. Имам нужда от твоята помощ.
Отдръпвайки устни от нейните, младият мъж постави Меринъс обратно на кушетката. Тя гледаше замаяно, като наркоман, който се нуждае от доза. Мили Боже, какво бяха направили с нея. Той нежно стисна челюстта й.
— Спокойно — прошепна й, когато тя трепна, виждайки доктора. — Всичко е наред, бейби.
Един тампон бързо се мушна в устата й.
— Твой ред е — един чист тампон се озова пред устата му. Калън го лапна, без да изпуска от очи Меринъс.
— Без повече тестове — прошепна тя. — Не мога да понасям докосването им.
— Тогава позволи на мен — помоли той, гласът му бе мек и ласкав. — Трябва да намерим начин да спрем това, Меринъс.
— Необходима ми още една вагинална проба, а Шера се нуждае от кръв. Веднага, Калън — гласът на доктора бе повелителен.
Меринъс разтърси глава.
— Ш-шт — Калън се приближи до нея. — Съсредоточи се върху мен, Меринъс, и ще мине бързо. Дръж се за мен, бейби.
Обви едната й ръка около врата си, другата опъна на леглото към Шера и стиснаха ръцете си, за да я задържи неподвижна. След това се наведе към нея. Тя имаше най-меките, най-сладки устни, езикът й сякаш изгори неговия, когато го докосна. Целувката й го направи слаб и накара пениса му да набъбне.
Калън усети трепването й, когато Шера заби игла в ръката й, но тя не се бореше. Същото стана и когато отново й взеха вагинална проба. Меринъс я понесе, фокусирайки се върху целувката и докосването му, а не върху унизителните тестове, които бяха наложителни.
— Съжалявам — прошепна той срещу устните й, когато приключиха.
Вдигна я на ръце и прекоси бързо лабораторията. Всичко да върви по дяволите. Той, Шера, докторът… Какво бяха сторили на Меринъс? Абстиненция! По някакъв начин тя бе станала зависима от първичен наркотик, който неговата целувка освобождаваше в организма й. По дяволите, те дори не знаеха какво представлява и нямаха никаква идея как да го контролират.
Ръцете му се стегнаха около Меринъс. Калън не можеше да понесе ужасната новина за това, което й причиняваше, и безсилието си в опитите да намери начин, за да го облекчи.
— Сега — прошепна тя отчаяно, когато той влезе в главната част на къщата. — Имам нужда от теб сега, Калън.