Пръстите й се впиваха в раменете му, гласът й бе отпаднал, умолителен.
Той не можеше да го направи в спалнята. Не само нейното тяло бе засегнато, не беше единствената, която губеше непрекъснато контрол. Калън я положи на дивана, разкъса влажната риза от тялото й, след това бързо свали дънките си, преди да коленичи между разтворените й бедра.
Ерекцията му бе твърда като стомана, болезнена от желание. Уханието й беше като факла за сетивата му, горещо и изкусително, също толкова завладяващо като целувките им, като необходимостта от оргазъм. Калън знаеше, че тя все още е чувствителна и наранена. Затова поведе борба със себе си, да запази контрол. Как щеше да го направи, изобщо не знаеше.
Той се плъзна в нея, а после се отдръпна назад, за да види добре как гладките гънки на плътта й се разделят около дебелината на пениса му. Вагината й го прегръщаше, засмуквайки го навътре. Пръстите му погалиха копринената кожа на вулвата й, очите му бавно се повдигнаха към нейните.
— Обезкосмяваш се? — прошепна той и погали гладката кожа, а пръста му закръжи около набъбналия клитор.
Малката перла пулсираше под пръста му, молеща за внимание.
— Да — главата й се отметна, когато той докосна чувствителното място, и пенисът му се плъзна докрай, пулсирайки вътре в утробата й.
— Защо го правиш? — попита Калън, стискайки зъби срещу стягането на вътрешните й мускули около него.
Тя го погледна с тъмни съблазнителни очи, разтвори леко устни и ги навлажни с езика си. Бедрата му потрепнаха срещу нея.
— Една приятелка ме убеди да опитам — отвърна тя задъхано, потривайки се в него. Гърдите й се надигнаха към ръцете му, дишането й се затрудни, когато той помилва подутите им връхчета. — Харесва ми.
— Защо? — изрече той. — Кажи ми защо го правиш?
Той се плъзна и почти се измъкна от нея. Калън стисна зъби, цялото му тяло се навлажни от пот, когато се вмъкна отново в тесните дълбини. Мускулите й се стегнаха, горещи, изстискващи плътта му. Той трябваше да запази здравия си разум, контрола си.
— Така се чувствам по-добре — изпъшка тя. — По-свободно.
— Не усещам нищо друго, освен горещ сатен срещу себе си, Меринъс — изрече той. — Унищожаваш контрола ми по този начин. Горещо кадифе вътре, коприна и сатен отвън. Подлудяваш ме.
Калън се сведе над нея, пръстите на едната му ръка потънаха в косите й, устните му захапаха нейните, когато се отдръпна назад, след това се вмъкна бавно.
— Ох, Калън — тя трепереше срещу му, ръцете й стискаха гърба му, ноктите се впиваха в плътта. — Имам нужда от теб. Моля те, направи го по-силно.
Той успя да устои на изкушението. Искаше първият път да бъде бавно и спокойно. Имаше нужда да я докара до ръба на лудостта, където той сякаш се залюляваше всеки път, когато я докоснеше.
— Почувствай колко си тясна, Меринъс — простена той в шията й, а езикът му облиза капчиците пот избили по кожата й. — Почувствай как плътта ми те разтяга, изпълва те. Създадена си само за мен.
Вагината й се стегна, мускулите й започнаха да се свиват, докато Калън й шептеше думите. Мъжът се отдръпна назад, ръката в косата й се стегна, другата бе хванала бедрото й, държейки я неподвижна, докато тя се опитваше да го привлече към себе си.
Устните му се придвижиха към гърдата й, заоблена и изпъкнала толкова прелестно, зърното й бе щръкнало като малко зряло зрънце на върха й. Калън го облиза, оставяйки езика си да го подразни, зъбите му го стиснаха, и тя внезапно се изви към него, опитвайки се да наложи по-дълбок контакт. А през цялото време членът му се движеше в нея бавно, притиснат от изключително стегнатите, хлъзгави мускули, отдръпваше се, плъзгайки появилия се шип по нежната й тъкан.
— Ще ме убиеш — задъха се тя. — Какво, по дяволите, е това, Калън?
— Какво е усещането? — промърмори той срещу гърдите й. Ужасяваше се да й каже, страхуваше се, че отвращението ще я накара да се откъсне от него и да избяга на далеч.
— Не знам. Силно — Меринъс го стисна здраво и на лицето му се появи гримаса, когато пенисът му почти се измъкна от нея, след това тласна отново напред. — Твърдо — въздъхна тя. — Сякаш ме гали малък пръст — викът й от удоволствие го наелектризира и почувства шипа да излиза още.
Калън нямаше да може да издържи дълго. Контрол. Той замря дълбоко в нея, борейки се да си поеме дъх, докато не усети как малката издутина се отпуска леко. По дяволите, това го убиваше. Самата наслада от триенето на нарасналия израстък в плътта й, беше почти унищожителна. Никога не бе преживявал подобно нещо.