— Защо спря? — изхленчи Меринъс, притискайки се в него, когато притегли зърното на гърдата й в устата си, за да го вкуси бързо.
— Бавно и спокойно, Меринъс — изръмжа мъжът.
— Не — поклати глава тя. — Бързо и силно. О, Боже, Калън, ако не свърша скоро, ще умра.
Тя беше зашеметена, умоляваше, стягаше се около члена му, а нежните й сокове се плъзгаха по него. И той нямаше да издържи дълго. Шипът пулсираше, изискващ своето, пенисът му туптеше, претендиращ за действие, настояващ за силно страстно триене, което да го изпрати спираловидно към кулминационната точка.
— Не искам да ти причиня болка — Калън отново целуна гърдите й. — Знам, че си деликатна.
— Не, умирам — той усети как краката й се повдигат и обхващат хълбоците му. Контролът му се разпадна на хиляди парчета.
Меринъс изкрещя, когато започнаха тласъците. Бяха невероятно твърди и горещи, енергично проникващи в тялото й. Широкият му пенис я разтегна, забивайки се в плътта й, какъвто и да беше този малък палец на копринената му ерекция, той бе истинско мъчение за нея и щеше да я убие. Триеше се в стените на влагалището й, галеше нерви, за чието съществуване дори не бе подозирала, нарастваше срещу нея, пулсиращ, отделен от енергичната плът на ерекцията му.
Краката й се стегнаха около кръста на Кал, вкарвайки го по-дълбоко в себе си, докато се бореше да си поеме дъх. Беше толкова хубаво. Тестисите му се плеснаха в задните й части, долната част на корема му се потриваше в набъбналия й клитор. Меринъс почувства пламък във влагалището си, вътре в утробата си, сякаш я палеше, изгаряше я. Мускулите й се стегнаха още. Обичаше усещането на грубото дразнене на израстъка, който галеше вътрешните стени. Беше възбуждащо. О, Боже, това щеше да я убие от удоволствие, беше като силен гъдел. Да, точно така. Силен унищожителен гъдел, който стягаше мускулите й, изцеждаше силата й.
— Меринъс, бейби — простена той срещу гърдите й. — Не мога да контролирам…
Малкият палец се удължи, заглади се, заключи пениса му дълбоко в нея, след това прониза изключително чувствителната тъкан в дълбините на вагината й. Той се движеше, пулсираше, гъделичкаше и галеше, докато Меринъс не експлодира. Тя закрещя, усещайки силните струи сперма, докато достигаше върха обвита около неговата плът. Бедрата й се надигнаха, клиторът й изригна от наслада, по вените й потече лава и се смеси с бурния екстаз, докато тя пулсираше около него, изсмукваше пениса му, навлажняваше плътта му.
Бедрата му се тласнаха срещу нея, ръмженето му вибрираше в гърдите й, докато той дишаше учестено до рамото й, стенейки от конвулсиите на собственото си неистово освобождение. Тогава тя почувства бавното спадане на напрежението. Отново беше само неговият член, дебел и все още твърд, който се измъкна от нея.
— Веднъж да си почина — каза тя сънливо, — и ще ми кажеш какво беше това, Калън.
Меринъс се сгуши в гърдите му, когато той се срина до нея, придърпа едно вълнено одеяло от облегалката на дивана и го уви около нея. Гърдите й се притиснаха към невероятната топлина на неговите, тялото й се отпусна, заситено за момента.
— Ако трябва — прошепна той в ухото й, мрачно.
— Хм, трябва — прозя се тя. — Но първо ще дремна — очите й се затвориха, тялото й се отпусна унесено от топлината му и тя бързо заспа.
Глава 13
— Имам работа за вършене — Меринъс се постара гласът й да остане напълно спокоен, когато седна на масата в кухнята на следващата сутрин, и се загледа надолу към недокоснатата си чаша с кафе.
Закуската протече мълчаливо, независимо от броя на хората, които бяха насядали около масата. Присъстваха шестима от Породите, както те наричаха себе си, Меринъс и докторът. Самият обхват на историята, която сега търсеше Меринъс, я ужаси. Не заради последствията, а заради ролята, която вече играеше в нея.
Останалите бяха побързали да напуснат стаята, веднага след закуската. Тримата мъже излязоха навън, Шера, Даун и ученият се върнаха в лабораторията, а Калън остана на мястото си, без да изпуска Меринъс от загрижения си поглед.
— Каква е тази работа, която не изисква да бъдеш точно там, където си? — широките му голи рамене се свиха, сякаш принудителното й затваряне в дома му не бе проблем.
— Къде е мобилният ми телефон? — пренебрегна тя въпроса му. — И искам да ме върнеш обратно в лагера. Имам да правя интервюта.