— Щом аз съм твоята история, защо трябва да правиш други интервюта? — попита Калън любопитно.
— Смъртта на майка ти… — започна тя.
— Не е част от тази история, Меринъс — завърши той вместо нея. — Както вече ти казах, тя не загина от ръцете на членовете на Съвета. Ще трябва да приемеш това за загадка, която не можеш да разрешиш. Така че остави нещата такива каквито са.
Гласът му беше тих и спокоен. Гледаше я със златистите си очи, още горещи от страст, но леко засенчени от непреклонността му.
— Аз имам свой собствен живот, Калън, имам работа — отговори тя решително. — Трябва да се върна към тях. Искам си обратно мобилния телефон. Налага се да говоря със семейството си, искам да разберат, че съм добре.
— И какво смяташ да им кажеш? — попита я Калън, а в очите му се четеше истинско объркване. — Не можеш да им кажеш истината, Меринъс. Не и докато не разнищим всичко това, което се случва с нас.
— Те ще се разтревожат. А ако се тревожат, всичките ми седем братя ще тръгнат насам и ще започнат да ритат задници, докато не ме открият — предупреди тя. — Ще е по-лесно, ако просто ми позволиш да им се обадя, за да разберат, че съм добре.
— Не ме тревожи това, че ще им се обадиш по телефона — сви рамене Калън. — Притеснява ме това, което може да им кажеш. Нямам намерение да се изправям срещу екип от учени или убийци на Съвета, които ще поемат по следите, оставени от братята ти. Вече се погрижих за двамата, които те нападнаха, точно сега не ми стоварвай върху главата още от тях.
Шок разтърси тялото й.
— Погрижил си се? — прошепна тя. — Как го направи?
По лицето му пламна раздразнение.
— Като ги плеснах през ръцете и ги изпратих вкъщи при майките им — отвърна той. — Какво мислиш, че бях принуден да направя, Меринъс? Те са убийци. Щяха да те изнасилят и да те измъчват, без да ги е грижа за болката, която ще изпиташ и за това, дали ще останеш жива, след като свършат с теб. Има ли значение, как съм се погрижил за тях?
Той се изправи на крака и тръгна към мивката с празната си чаша в ръка.
Меринъс прокара пръсти през косата си, издишвайки тежко. В нея се надигна гняв и положението започна да я притеснява.
— Уби ли ги? — попита го яростно.
Калън бе с гръб към нея и гледаше през прозореца на кухнята. Раменете му се изпънаха.
— Нямах избор — шепотът му, груб и студен, премина през стаята.
— Тогава ти не си по-добър от тях — изрече тя.
— Ето къде грешиш — той се обърна към нея, очите му пламтяха, устата му се изкриви в ръмжене, което разкри смъртоносни резци. — Не съм искал от тях да ме създават, Меринъс. Не са ме питали дали да кодират ДНК-то в тялото ми, или дали съм искал да ме обучат да убивам. Нито дали имам нужда от „подаръците“ им. Със сигурност не съм ги молил да ме дебнат, да измъчват приятелите ми и да превръщат живота ми в ад, защото не убивам невинни хора за тях. И аз няма да търпя да изпращат войниците си, за да унищожат мен или това, което ми принадлежи, Меринъс. Такъв е законът на природата. Само най-силните ще оцелеят.
Гневът вибрираше през тялото му, в гласа му.
— Това не е джунгла — извика тя в отговор, като се изправи на крака и подпря длани на повърхността на масата. — Нямаше да ти се наложи да ги убиваш, ако беше позволил на света да узнае какво се случва.
— Господи, колко си невинна — изръмжа той, вдигайки ръце към небето. — Капризната общественост, която притежава Америка. Ние вероятно ще бъдем изгорени на клада като чудовища.
— Слез на земята, Калън, вече не сме в средновековието — избухна Меринъс. — Не смяташ ли, че обществото има право да знае? Да бъде информирано за жестокостите, които се случват? Покажи, вместо това, какви чудовища са те и ще гарантираш безопасността си.
— Няма да стане така — изрече той, клатейки диво глава. — Нямаш представа какви са хората, срещу които си тръгнала, Меринъс. Хора, чиито социални, финансови и политически средства обхващат не само Америка, но и други държави, други джобове. Не можеш да ги спреш. Не можеш да прекратиш убийствата.
— Ти не искаш дори да опиташ — заяви Меринъс яростно. — Погледнете се, Калън. Криете се, изобщо не знаете какво, по дяволите, се случва с телата ви, не можете да получите помощта, от която се нуждаете, когато ви трябва. Това не е живот.
— Това е най-доброто, което мога да направя — очите му горяха. — Нека ти кажа другата алтернатива, Меринъс — името й прозвуча като проклятие. — Алтернативата е живот в структурирана лаборатория, извеждан само за тестове и обучение, или за разплод. Там е студено и стерилно и по-лошо, отколкото можеш да си представиш. Тук поне сме свободни.