— Докато ви убият? — ръцете й се стиснаха в юмруци, докато се опитваше да го разбере, него и живота, който водеше.
Всяка частица в тялото му бушуваше и се бунтуваше.
— Когато те престанат да се опитват да ме убият, тогава и аз няма повече да го правя — информира я той хладно. Арогантността кръжеше около него като аура на опасност.
— Ти можеш да спреш.
— Както и те — каза той и опита да се овладее. — Няма да убивам проклетите им наемници, ако те престанат да ги изпращат.
— Направи го ти. Баща ми може да ти помогне — тя не проумяваше желанието му да се крие, при условие, че му се предлагаше помощ.
— Аз не съм изрод, за да размишляват таблоидите над моята човечност — Калън поклати рязко глава. — И имам толкова право на живот, колкото ти или твоите братя. Но никой няма да ме пита какво искам аз и не възнамерявам да оставя на непостоянното общество да решава съдбата ми.
— Не това е начинът, по който стават нещата — Меринъс стисна юмруци гневно. — Обществото ще ти помогне.
— Само при положение, че твоята история, бъде поднесена по-добре от тази на враговете ми — изрече той. — И, повярвай ми, Меринъс, ти си много добра, същото важи и за братята ти. Но те ще подкупят вашите учени и доктори, ще издърпат всяко оръжие, с което разполагате направо от ръцете ви и всичко ще продължи, докато не бъда заклеймен, като нищо повече от едно страховито чудовище. И тогава, няма да съществува място, където бих могъл да се скрия.
— Това няма да се случи — увери го Меринъс.
Тя знаеше, че баща й, чичо й и братята й са били много предпазливи и нямаше да рискуват живота му.
По лицето му премина насмешка.
— Няма? Джейкъб мислеше, че би могъл да ни помогне и отказа предложенията им. Върна се в дома си и откри съпругата и децата си брутално убити. Това бе само един урок. Колко от твоите учени биха поели такъв риск?
През тялото на Меринъс премина шок. Тя знаеше, че Съвета убива безразборно, имаше и доказателства за това. Но студеният и яростен глас на Калън, го направи някак си по-реално.
— Обещавам ти, че семейството ми ще намери начин — прошепна тя. — Погледни ни, Калън. Погледни мен. Не мога да стоя далеч от теб повече от един час, без тялото ми да навлезе в някаква луда абстиненция. Не мога да живея по този начин.
— Това е само временно — обеща мъжът. — Док ще го оправи.
— Откъде знаеш? — попита тя. — Ами ако не може да се оправи, Калън? Ако никога не можем да се освободим един от друг? Какво ще стане, ако не искаме да го направим?
— И аз не съм искал да бъда роден животно, или експеримент. Желанията нямат значение — гласът му прозвуча категорично.
— А ако Док не го оправи? — отношението му само предизвика допълнително гнева й. — Какво ще стане с мен, Калън? Ще избягаш ли просто така, оставяйки ме да се оправям както мога?
Той направи гримаса и се извърна от нея. Тя наблюдаваше как мускулестият му гръб се повдига с всяко вдишване, и от навеждането на главата му.
— Ако се налага — отвърна той тихо, отказвайки да я погледне. — Ще го направя, ако трябва да направя избор дали да разкрия тайните си, или да остана с теб, Меринъс. Семейството ми е на първо място.
— Знам за семейството ти — каза тя, необяснимо разярена от позицията, която заемаше. — Какво ще ми попречи, да не разкажа всичко за тях?
Той се обърна, за да я погледне и кръвта във вените й се вледени. Очите му бяха студени, твърди и безчувствени, като изражението му. Тя се отдръпна от него задъхана, борейки се с инстинктивния страх, който се надигна в нея.
— Калън — гласът на Шера му спести отговора.
Високата блондинка стоеше на прага на кухнята със спринцовка в ръка.
— Какво искаш, Шера? — попита той остро. — Нямам време за още от твоите тестове.
Меринъс видя как очите на Шера се присвиха.
— Хубаво, защото е по-вероятно да се опитам да те убия, отколкото да те изследвам — отвърна тя мило. — Нося на Меринъс контрацептивната инжекция. Може би трябва да излезеш навън и да се овладееш, докато й я поставя.
Калън я погледна сурово.
— Не ме плашиш, братко — уведоми го тя и влезе решително в стаята. — И не е нужно да се опитваш да изплашиш Меринъс. Всичко това е достатъчно трудно за нея.