Трябваше да стигне до телефона.
— Разбира се, няма проблем — кракът на блондинката натисна силно педала на газта и автомобилът се изстреля напред.
Меринъс прехапа устни, борейки се с желанието да изкрещи на момичето да спре и да я отведе обратно при Калън. Зависимостта би могла да бъде излекувана, каза си тя. Детоксикация. Кейн бе преминал през това преди много време и веднъж й бе казал, че пристрастяването може да бъде излекувано. Всичко, което трябваше да направи, е да го пребори. Просто да го пребори.
Тя можеше да го направи, уверяваше се сама.
Ръцете й пъхнати в джобовете на късите панталони се свиха в юмруци, тялото й пулсираше, а въздухът стана задушен. Усети вкуса на кръв, защото бе прехапала устните си, но вместо да отпусне захапката, бе принудена да стисне зъби още по-силно. Контрол, повтаряше си тя. Контрол. Както Кейн казваше, всичко е въпрос на контрол.
Калън изрева, когато разбраха, че Меринъс е изчезнала. Едва не изпадна в шок. Знаеше, че и останалите са притеснени. Даун хленчеше, Шера трепереше. Тримата мъже, чиято единствена работа бе да пазят къщата, бяха пребледнели.
— Вие дори не сте разбрали, че тя е излязла? — дивото му ръмжене накара тримата мъже да направят крачка назад.
— Ние бдяхме над нея, Калън. Нямаше причина да мислим, че ще се опита да избяга от теб — защити всички тях Тайбър.
— И защо не наблюдавахте пътя? Толкова ли е странно, някой да реши да го използва? — извика той остро. — За какво, по дяволите, е там?
— Ние щяхме да чуем.
— Нищо, ако се движехте пеша, както Меринъс — отвърна Калън яростно.
Гневът, вибриращ в тялото му бе опасен и неконтролируем. Проклета да е, беше избягала от него. Беше взела пари, ключовете от автомобила си и бе избягала, въпреки нуждата, която бушуваше в тялото й. А нея я имаше. Той знаеше, защото горещото пулсиране на желанието го подлудяваше.
— Сгрешили сме — призна Тайбър.
— Прецакали сте се, има разлика — обвини го Калън. — Тя е тръгнала към лагера — той прокара пръсти през косата си и се опита да мисли. — Ще й трябва автомобилът, за да може да избяга. Да тръгваме.
Той се завъртя на пети, нямаше желание да чака повече.
— Шера, ти и Танер тръгвате към града, уверете се, че не е там. Останалите се отправяме към лагера. С моя проклет късмет, ще се е обадила на пехотинците, докато стигнем до там.
Пехотинците или проклетите й братя, с които продължаваше да го заплашва. Тази жена мислеше, че братята й могат да променят света, ако пожелаят. Той изруга отвратено, докато скачаше в мустанга и завърташе ключа. Тайбър и Дейън го последваха бързо и се настаниха на седалката, докато завиваше по алеята пред къщата.
— Тя се превръща в пречка, Калън — каза предизвикателно Дейън няколко минути по-късно, докато увеличаваха скоростта по главния път. — Опасност за нас.
— Млъкни, Дейън — Калън стрелна другия мъж с поглед в огледалото за обратно виждане.
Той видя как по лицето на Дейън премина гняв, а кафявите му очи се присвиха от оскърбление. Калън въобще не се развълнува. Уважението си имаше цена. Той и Тайбър бяха прецакали нещата и проклет да бъдеше, ако поемеше отговорността за това сам. Всеки от тях имаше задължения, които трябваше да изпълнява и Калън бе изпълнил своята част. Другите мъже се бяха провалили и цената за това можеше да бъде живота им, ако не успееха да открият Меринъс.
— Тя не би трябвало да има голяма преднина — изрече Калън. — Не повече от час и много от това време е преминало в тичане към главния път.
— Може да е и по-малко, ако се е качила на автостоп — предположи Тайбър.
Калън го стрелна със саркастичен поглед. Никой от околността нямаше да остави човек да върви пеша.
— Ако се е обадила на семейството си, ще трябва да я пуснеш, Калън — каза Дейън. — Всички ще се покрием отново. Нямаме друг избор.
Калън отказа да отговори. Направи остър завой към друг покрит с чакъл път, който бе по-пряк и щеше да го отведе до мястото, където Меринъс бе оставила джипа си, много по-бързо. Времето, което щеше да му отнеме, бе само няколко минути, в сравнение с половината час, ако заобиколеше. Молеше се да открие Меринъс, преди да е стигнала до проклетия джип. Ако тя успееше да се измъкне от района, преди да я хване, тогава и двамата щяха да си навлекат повече неприятности, отколкото той смееше да си представи.