Калън дори не можеше да си помисли да остави Меринъс да си тръгне. Все още не. Не сега. Не и докато тялото му гореше, докато вродените му инстинкти да покорява половинката си, бушуваха в него. Той не можеше да повярва, че бе постъпила толкова глупаво. Че силната, решителна жена, която познаваше, би избягала по този начин. Че бе достатъчно смела да предизвика звяра, който се спотайва под повърхността.
Когато достигна малкото сечище, където бе паркиран джипа й, Меринъс бе потна, а дишането й — затруднено. Той все още бе там. Едва не заплака от облекчение, когато почти се препъна пред автомобила, борейки се да отвори ципа на джоба на късите си панталони и да извади ключовете. На два пъти за малко не ги изпусна, преди да пъхне ключа в ключалката и да го завърти.
Меринъс влезе вътре, цялата трепереше, а тялото й бе слабо и отпуснато, докато се опитваше да отвори жабката. Вратичката най-сетне падна, разкривайки резервния мобилен телефон, който Кейн бе настоял да задържи.
Отвори го, набра бързо и се заслуша в сигнала.
— Меринъс! — гласът от другата страна на линията звучеше отчаяно.
— Кейн! — изпъшка тя, сега лежеше напречно върху седалката и се държеше за корема. — О, Господи. В беда съм, Кейн.
Тя го чу да проклина яростно. Въпреки това, в гласа му имаше страх и тревога.
— По дяволите, Меринъс, казах ти, че това е шибана глупост — изкрещя той отново.
— Просто млъкни — опита се да извика в отговор тя, но гласът й бе слаб. — Ела да ме вземеш, Кейн. Той ще ме открие, а аз не мога да шофирам. Трябва да дойдеш за мен. Това е голямо. Господи, по-голямо, отколкото си мислехме… — тихо ръмжене зад гърба й я накара да замръзне в ужас.
— Меринъс? — извика Кейн към внезапната тишина.
Меринъс изскимтя. Усети го зад себе си, едър, здрав, възбуден. Тя знаеше, че е възбуден и разгневен.
— Побързай, Кейн… — телефонът бе изтръгнат от ръката й, а тя повдигната от седалката на джипа.
Чу Кейн да крещи и видя как Калън прекъсна линията, бавно, отмерено.
— Това беше грешка — изръмжа тя в лицето му, а юмрукът й замахна към него, хващайки го неподготвен.
Той я пусна за достатъчно време, за да може тя да пропълзи далеч от него, след това да се устреми към дърветата, докато бягаше към главния път. Ако можеше да се приближи достатъчно, някой можеше да чуе виковете й за помощ. Някой щеше да разбере, че е в беда.
— Оставете я — нареди той на Дейън и Тайбър, когато те понечиха да тръгнат след нея. — Опаковайте този боклук и го скрийте. Джипът и всичко останало. Ще се срещнем в къщата след няколко часа.
Калън хвърли звънящият телефон в джипа с ръмжене.
— Ще й позволиш да избяга просто така? — попита любопитно Тайбър.
— Тя бяга от пътя, не към него — сви рамене Калън. В района постоянно се губеха разни глупаци заради пътеките, които изглеждаха почти еднакви. — Направете както ви казах, аз ще я хвана.
— Калън, може би трябва да ми позволиш аз да тръгна след нея — предложи Тайбър. — Точно сега не си много спокоен.
— Тя е в безопасност. Засега — увери го Калън. — Просто направете каквото ви казах и ще се срещнем в къщата по-късно.
Все още беше бесен. Не можеше да повярва, че не успя да я хване, преди тя да осъществи това проклето телефонно обаждане. Последното, от което се нуждаеше, бе появата на вестникарския клан Тайлър в малкия град, за да го издирват. Трябваше да се погрижи за лагера и джипа по-рано. Това беше грешна преценка от негова страна. И никога нямаше да заподозре, че тя носи два мобилни телефона. Единственото, за което изглежда можеше да мисли точно сега, бе фактът, че тя бе избягала от него. Съзнателно бе напуснала къщата и се бе опитала да му се изплъзне. Тя му принадлежеше, поне докато това проклето нещо, което караше пенисът му да пулсира, не решеше да спре. Дотогава, тя щеше да му е необходима. Както и той на нея, беше сигурен в това.
Калън можеше да подуши съблазнителната й топлина. Страх, объркване и възбуда. Беше опияняващ аромат, който изпращаше собствения си пулс и ерекцията му потрепваше в отговор.
Не побягна след нея, а я преследваше. Движеше се около нея, зад нея, направляваше движенията й и я подтикваше да върви в посоката, която той иска.
Към едно сечище в гъстата гора, уединен, изолиран район, защитен от трите страни от скали, само с тесен проход за влизане и излизане. Искаше я там, в усамотението на мястото, което бе избрал за свое.