— Тайбър — извика Калън, без да отделя очи от Дейън. — Не я докосвай!
Меринъс се огледа отчаяно. Чернокосият, безшумен Тайбър се появи от дърветата, а нефритено зелените му очи изглеждаха тревожни, докато наблюдаваше съперниците.
— Не ме принуждавай да те докосна, Меринъс — предупреди я той, когато тя се обърна да побегне в обратната посока. — Няма да е приятно за никого от нас.
Един яростен рев отекна през сечището. Меринъс се обърна точно навреме, за да види как Дейън прелита над рамото на Калън и се удря в твърдата земя. Обаче се изправи бързо и отново се хвърли в атака. Калън отстъпи настрани в последния миг с едно гладко, плъзгащо движение, избягвайки нападението и се усмихна, когато противникът му отново се удари в земята.
Този път Дейън поклати глава, изглеждаше разтърсен от падането.
— Ако си докоснал моята жена, ще трябва да те убия — предупреди Калън, когато другият мъж се изправи на крака. — Не искам върху нея да има аромата на друг мъж, освен моя.
Меринъс извъртя очи. Защо уханието й бе толкова важно за него?
— Ти си негова половинка, Меринъс — Тайбър сигурно бе доловил реакцията й. Той стоеше близо до нея, но не я докосваше, докато наблюдаваше развоя на битката.
Сега съперниците си разменяха удари и някои от бесните замахвания на Дейън в действителност улучваха. Мъжът се движеше, воден от яростта си. Ръмжеше и пръскаше слюнка, докато Калън беше напълно спокоен.
— Аз не съм шибаната му половинка.
— Внимавай как говориш. Дори Шера и Даун не използват такъв език — каза Тайбър намръщено, след това трепна, щом Калън отново хвърли Дейън в пръстта.
— О, Господи — промърмори Меринъс, когато двамата мъже внезапно се оказаха на земята с оголени зъби и размахващи юмруци.
Ударите на Калън бяха силни и жестоки. Меринъс чуваше как юмруците му попадат в плътта на Дейън, чуваше как другият мъж вика от болка и ръмжи от гняв. Никога не бе виждала нещо толкова ужасно, както кръвта и ударите, които се сипеха като градушка помежду им. Докато най-накрая Дейън се свлече назад, почти изпаднал в безсъзнание, а Калън скочи на крака.
Дивите, блестящи кехлибарени очи стрелнаха Меринъс. Тя го гледаше с пресъхнало гърло, очите й се разшириха. Видя, че пенисът му бавно се втвърди, докато той се приближаваше към нея.
— Разкарай го оттук — каза Кал дрезгаво към Тайбър, като сграбчи ръката на Меринъс. — Върни го в къщата, там ще се справя с него.
— Ти вече го направи — възрази Мер, докато я влачеше обратно към потока.
Хватката около ръката й беше толкова здрава, че почти й причиняваше болка.
— Ще се разправям с него по-късно — изрече той, а въздухът запращя от яростта му. — Но с теб ще се разправям тук.
Калън я събори върху тревата и бързо се намести между бедрата й, преди тя да успее да го ритне. Улови юмруците й с една ръка, натисна я назад, приковавайки я с тялото си, а пенисът му притисна жарсената материя на късите й панталони върху влажния вход на женствеността й.
— Калън — Меринъс мразеше страха, който звучеше в гласа й.
Той беше прекалено ядосан, прекалено напрегнат. Тя не знаеше как да се справи с дивата животинска страна на природата му.
Калън дръпна панталоните й и ги разкъса на парчета.
— Предупредих те, че ще ги разкъсам — ризата ги последва.
Яростната й борба не му попречи ни най-малко. Държеше я неподвижна, гледаше тялото й, докато тя се извиваше под него. Дишането й беше учестено, кожата чувствителна. Дразненето на малките косъмчета по гърдите му, които я милваха, почти я подлуди. Бяха меки и нежни, потриваха се в нея. Космите на краката дразнеха вътрешната част на бедрата й, върхът на члена му докосна нежния й вход.
Меринъс усети бученето на кръвта във вените си. Желаеше го. О, искаше го толкова болезнено, че желанието бе на път да я убие. Имаше нужда от него вътре в себе си, дълбоко и силно, искаше да крещи от страст.
— Ти избяга от мен — изръмжа той, потапяйки един инч от ерекцията си в нея.
Меринъс усети малкия натиск, мускулите й се стегнаха около него, умолявайки за повече. Клиторът й пулсираше, гърдите я боляха, чувствителните зърна бяха толкова твърди и горещи, че тя се запита дали няма да се пръснат.
— Няма да ти позволя… — тя разтърси глава, а гърбът й се изви, когато още един инч потъна в нея.
— Моя — клетвата беше произнесена ниско и грубо.
— Не… — сега Меринъс проплака от желание. Влажната й вътрешност умоляваше за още. — Няма да ти позволя да ми причиниш това. Не мога.