Калън проникна още малко. Меринъс сдържа дъха си, усещайки разтягането на мускулите си, докато се приспособяваха към широчината му. Пулсираше около него, чувстваше как още от соковете й се освобождават върху плътта му. Беше хлъзгава и влажна от възбуда.
— Кажи ми — нареди той, а гласът му бе груб и дрезгав. — Кажи ми, че си моя, Меринъс.
Калън погледна надолу към лицето й, очите му бяха блестящи и напрегнати. Държеше я здраво, докато проникваше в тялото й бавно и мъчително. Тя осъзнаваше със срам пулсирането на вътрешността си, която го всмукваше и галеше. Давеше се в собствената си страст, в собственото си желание.
— Докосни ме — помоли тя безсрамно, гърдите й се притискаха в неговите. — Моля те, Калън, докосни ме.
Езикът му облиза гърдите й. Беше грапав, дразнеше плътта й. Тя се изви към него, копнееща за повече.
— Кажи го и ще ти дам това, от което имаш нужда — каза той сериозно. — Изречи думите, Меринъс.
— Не — тя поклати глава, бедрата й се извиха, опитвайки да се доближи до него, да вкара това стоманено твърдо копие дълбоко в себе си.
— Ще го направиш — изпъшка той, ръката му улови бедрото й, докато другата държеше ръцете й приковани към земята.
Меринъс погледна нагоре към него, видя свирепите черти на лицето му, решителността в очите. Тялото му беше твърдо и толкова горещо, че почти я изгори. Тя се бореше да задържи думите, които той желаеше да се излеят от устата й. Калън искаше капитулация. Искаше да доминира и владее, а тя отказваше да допусне това. Нямаше да му позволи. Ако той победеше сега, нищо нямаше да му попречи да го направи и по-късно.
— Ти мой ли си? — попита го вместо отговор, а мускулите й се стегнаха около недостатъчните няколко сантиметра твърда плът, която се огъваше във вътрешността й. — На кого принадлежиш ти, Калън?
Очите му се присвиха.
— Братята ми скоро ще бъдат тук — каза тя задъхано, в опит да запази разсъдъка си. — Ще ме отведат вкъщи. Чия ще бъда тогава аз?
— Не! — отсече Калън, бедрата му се отдръпнаха, след това се плъзна отново в нея, но не по-навътре, отколкото преди.
— Не, не съм твоя? — прошепна тя, задъхвайки се, когато зъбите му се впиха в гърдата й, а езикът погали връхчето.
О, как й се искаше да се предаде.
— Няма да си тръгнеш — изръмжа Калън, ухапвайки я отново, след това облиза мястото.
Зъбите му бяха твърди и остри, а малките искри от горещото усещане пронизаха утробата й и я накараха да се стегне силно.
— Как ще ме спреш? — прошепна тя, взирайки се в него, като се извиваше да се приближи, да го поеме по-дълбоко в себе си.
Мъжът пое въздух рязко и тежко.
— Ти си моя. Моя, Меринъс — рязко отпусна бедрата си, вкарвайки пениса си докрай.
Тялото й изкрещя от удоволствие, от силата на усещането, което я накара да извика, а зъбите й се впиха в рамото му.
За Калън вече нямаше спиране. Той простена диво и дрезгаво в шията й, когато бясно се задвижи. Изпълваше влагалището й, разтягаше чувствителната плът прекрасно, галеше я, докато милиони мълнии от еротичен електрически ток нахлуха из вътрешността й. Дълбоки, енергични тласъци, които я караха да крещи, молейки за освобождение. Меринъс усети как пенисът му пулсира, след него затрепка и нежната тъкан на влагалището й. В началото, само с лек нюанс на промяна. Галене, като шепот от усещане, отделен пулс, горещо пробождане от наслада, на което тя не можеше да устои. То се плъзна по нервните окончания, за които тя дори не бе подозирала, че съществуват, накараха я да се извие и да се бори за още.
— Меринъс — простена Калън, гласът му бе изпълнен с непоносимо удоволствие.
— Какво е това? — главата й се завъртя, когато то стана по-твърдо, галеше я по-силно, издигаше я по-високо. — О, Господи, Калън! Не мога да го понеса…
Меринъс изкрещя с малкото дъх, който й бе останал. Усети удължаването му, пулсиращо, търсещо, докато се намести в изключително чувствителните мускули в дълбините на плътта й. Освобождението на Калън започна да блика вътре в нея. Тя не можеше да спре собствената си кулминация. Избухна в тялото й с пулса на този израстък, който галеше мястото, събрало усещанията й. Краката й се стегнаха около хълбоците на Кал, притискайки клитора й към него, усети силното туптене на освобождението му дълбоко вътре в утробата си. Меринъс пулсираше, избухваше, и се мъчеше да поеме глътка въздух, а удоволствието сякаш не свършваше, докато накрая се срина под Кал.