— Ти каза, че докторът ще намери лекарство — ръцете й се стиснаха в юмруци, докато отхвърляше бруталното му изказване. — Каза, че той ще облекчи това.
— И докато ти бягаше, научих, че не може — Калън се протегна, отстрани косата от лицето й и я погледна. — То ще отслабне от само себе си. Док вярва, че ще стане. Но смята също така, че никога няма да изчезне напълно. Тази нужда, каквато и да е тя, може да се окаже нещо, от което нито един от двама ни няма да може да се освободи. Нещо, от което не съм сигурен, че искам да бъда освободен.
Меринъс чу любопитна нотка на уязвимост в гласа му. Объркването му от чувствата, които го владеят.
— Налага се да се обадя на братята си. Те трябва да знаят, че съм в безопасност — младата жена знаеше, че Кейн ще полудее от тревога. А когато беше такъв, не бе безопасно да си край него.
Калън въздъхна уморено и се изправи на крака.
— Хайде. Да се връщаме в колибата. Ще обсъдим това там — каза той, но не смееше да я докосне.
Меринъс се взираше в него, разтърсена от гняв и болка.
— Няма да ми позволиш да им се обадя, нали? Няма да им позволиш да ми помогнат.
— Няма да им разреша да те отведат — поправи я той. — А ако успеят да те открият, ще се опитат да го направят, Меринъс. Ще се самозалъжат, че можеш да бъдеш излекувана. Че нуждата може да бъде отстранена. Аз не вярвам, че това е възможно. Мисля, че природата ще се смее последна над тези луди копелета, които ме създадоха.
— Какво искаш да кажеш? — Меринъс разтърси глава, по-объркана от преди.
— Хормонът, който се освобождава от моето към твоето тяло противодейства на контрацептивната инжекция, която Док ти дава — каза й той тихо. — Ние бяхме създадени да не сме в състояние да се размножаваме, нашата сперма е несъвместима с нормалните човешки същества. Но този хормон променя това постепенно. Преобразява ДНК-то ни. Ние сме свързани. Природата не ни остави друг избор.
Меринъс усети как светът й се разклаща. Ръцете й се притиснаха към корема. Налагаше се да се бори за въздух.
— Дали аз… — младата жена преглътна мъчително.
— Още не — увери я Калън. — Но накрая ще бъдеш. Не можем да направим нищо друго, освен да следим как възнамерява да се развива тази аномалия.
— Не! — каза тя отчаяно, умоляващо. Меринъс се изправи на крака и улови ръцете му. — Не, Калън, трябва да направиш нещо, за да спреш това. Слагай презерватив, той ще ме защити.
По лицето на мъжа се разля присмех.
— Какво, Меринъс, не искаш да забременееш от животно ли?
Шокът я остави неподвижна за миг.
— Проклет да си! — извика гневно тя. — Не искам да бъда някакъв експеримент за теб. Ти не ме обичаш, Калън. За теб не съм нищо повече от физическо забавление. Отказвам да имам дете при тези обстоятелства.
— Така или иначе, презервативът няма да свърши работа — каза й той горчиво. — Тази част от мен, която ти дарява такова удоволствие, която набъбва и пулсира в плътта ти, няма да го позволи.
— Какво искаш да кажеш? — тя разтърси ръката му, ноктите й се впиха в кожата. — Презервативът ще свърши работа.
— Той ще се скъса, когато шипът започне да нараства от пениса ми, Меринъс. В пълната си ерекция, той изпълва до край твоята тясна, малка вагина, заключва се в плътта ти. Не ти причинява болка, защото върха му е затъпен, но е твърде голям, за да се побере в кондома.
Меринъс усети как кръвта се оттича от лицето й. Коленете й омекнаха, сърцето й започна да тупти по-бавно в гърдите й.
— Шип? — гласът й беше задавен, като се бореше с нарастващото отвращение, изригнало в стомаха й.
— Казах ти, че съм животно, Меринъс — изрече той. — Не помниш ли, че те предупредих онзи ден на газостанцията? — погледът му сега беше суров и студен. Меринъс усети хладни тръпки да пробягват по тялото й. — Трябваше да ми повярваш.
Тя пусна ръката му и опита да се пребори с паниката, която я обзе.
— Тогава просто ще се борим с това — каза тя, а дробовете й се мъчеха да поемат въздуха, останал в стегнатото гърло. — Ние не трябва… не трябва… — Меринъс махна с ръка към ерекцията, личаща под дънките му.
— Да се чукаме? — попита той саркастично, извивайки едната си златиста вежда.
Меринъс поклати глава, слепоочията й пулсираха, а ритъмът се разливаше по тялото й.