— Абстиненцията е точно това — отговори младата жена, докато се бореше да диша равномерно. — Ще го преодолеем. Просто ще се въздържаме.
— Добре — изръмжа той. — Ти можеш да се въздържаш колкото искаш. Аз не съм толкова склонен…
— Не — Меринъс поклати глава, отдръпвайки се от него. — Трябва, Калън. Не можем да намесим и едно бебе в това. Моля те, бебетата са невинни. Те не заслужават това.
Тя се разплака отново. Стомахът й се бунтуваше от нерви, гърдите й бяха стегнати от болка. Можеше да усети как паниката я завладява, а истерията се надига. Тя не можеше да има бебе. Не беше готова за бебе.
— Хайде, трябва да се прибираме — ръката му се обви около кръста й.
Меринъс скочи встрани. Ужасът смрази кръвта във вените й. Клатейки глава, тя вдигна ръце във въздуха и отстъпи от него.
— Не може да ме докосваш — прошепна тя. — Не можем да позволим това да се случи, Калън. Не можем. Няма да допусна да ми го причиниш.
— Меринъс, да се прибираме вкъщи. Ще го разрешим там — каза той, а гласът му се снижи успокояващо.
— Точно така, ще го решим — отвърна задъхано тя с твърд, решителен тон. — Ще го решим в различни стаи, Калън. В различни части на къщата. Това е краят. Отказвам да имам дете — сега или в близко бъдеще. Особено от човек, който е решен да рискува всичко, което е, заради Прайда. Проклета да съм, ако ти се доверя да защитаваш детето ни, след като дори не вземаш мерки да защитиш себе си.
Меринъс видя как гневът завладява лицето му, очите му.
— Няма да позволя мое дете да бъде изследвано или взето от мен, Меринъс — осведоми я той студено. — Можеш да разчиташ на това.
— И как, по дяволите, смяташ да го направиш? — попита тя недоверчиво.
— Ще го направя — изрече Калън, улови ръката й и я поведе към автомобила. — Разговорът още не е приключил. Когато това стане, ще се занимаваме с него. Дотогава, няма да те пусна да си тръгнеш. Със или без брат.
— Не можеш да ме държиш вечно — Меринъс се препъна към него и трепна, когато меките, изключително нежни косъмчета на гърдите му погалиха ръцете й. Проклет да е! Той не трябваше да е толкова чудесен на допир. Не трябваше да й причинява това.
— Ще видим.
Глава 16
Калън почти завлече Меринъс до къщата, изражението му беше каменно, очите — блестящи от обзелия го гняв. Това е добре, помисли тя, защото също не се чувстваше спокойна. Гневът препускаше през тялото й, толкова горещ и чист, колкото и желанието.
— Имам нужда от душ — каза му, като се отдръпна от него, щом той затвори вратата зад тях.
Цялата пасмина се е събрала, помисли тя саркастично, докато гледаше заинтригуваните изражения на шестимата в стаята. Дори доктор Мартин беше там, отпиваше спокойно от кафето си и ги наблюдаваше.
— Добра идея — отвърна Калън. — Когато приключиш, закарай задника си в спалнята, където поне няма да се забъркаш в никакви неприятности.
Меринъс му хвърли подигравателен поглед.
— Спомням си, че и Кейн каза това веднъж. И много скоро разбра, колко е сгрешил.
В стаята прозвучаха няколко хихикания и покашляния. Меринъс не изчака да разбере кой какво е направил или да види реакцията на Калън. Провери дали огромната му тениска прикрива задните й части достатъчно добре, прекоси къщата, и се насочи към спалнята и горещата вана.
— Тя се обади на брат си — Калън я проследи как изчезва в коридора. — Очаквам цялата пасмина да се втурне към нас. Време е да съставим план.
— Казах ти, че тя е затруднение — изръмжа Дейън, а очите му блестяха от опасен гняв под синините, които ги обезобразяваха.
Калън го погледна и видя в него ярост, която го разтревожи.
— На твое място бих се въздържал от подобни коментари, докато забравя факта, че бе готов да я нападнеш — заяви Калън непроницаемо. Никога нямаше да забрави гледката на Дейън, готов да скочи и нападне.
Устните на Дейън се извиха и Калън почти изгуби контрол. Отново.
— Излез навън и патрулирай около къщата, след като не можеш да допринесеш с нищо към този разговор — Калън отиде до каната с кафе и си наля голяма чаша, борейки се да запази спокойствие.
Той чу зловещото остъргване на стол по дървения под. Секунди по-късно, задната врата се затръшна със сила, която разтресе прозорците.
— Някой друг? — попита, без да се обръща.
Въпросът бе посрещнат с мълчание.