Калън се обърна към тях и видя загрижеността по лицата им.
— Спецчастите на Кейн — информира го Тайбър спокойно. — Много по-способен е от онези палячовци, които Съвета продължава да изпраща. Братята й не са глупави. Той ги е обучавал. Те ще открият къщата. Ще дойдат въоръжени до зъби, за да си я вземат.
— Помислих за това вече — изръмжа Калън.
Знаеше всичко, което можеше да се научи за семейството й. Седем братя и баща й, всеки от тях самонадеян и силен. Бяха арогантни и властни. Сила, с която трябва да се съобразяваш. Заедно щяха да представляват една малка армия.
— Ако той я вземе или ако те убие, тя ще пострада — обади се доктор Мартин. — Абстиненцията няма да изчезне, според моите изследвания, Калън.
— Ами теорията ти за зачеването? — попита рязко Калън.
Д-р Мартин сви рамене.
— Хормонът, който се произвежда само по време на бременност, го забавя, но нищо друго. Това, което ме притеснява, е ефектът, който имат твоите хормони върху контрацептивите. Неутрализират ги. И някак си, по някакъв начин, едно малко количество от твоята семенна течност е останала напълно нормална. Има риск, макар и малък, тя да може да забременее.
Калън потърка врата си уморено. Още усложнения, още резултати от изследвания, които почти не им помагаха.
— Трябва да се срещнем с братята й, преди това да стигне по-далеч — каза Тайбър тревожно. — Не можем да поемаме риск с теб Калън. Или с нея.
— Позволи й да им се обади, Кал — посъветва го Шера, след като Тайбър млъкна. — Те сигурно ужасно се страхуват за нея. Тя е тяхната малка сестричка. Дъщеря е на Джон. Мария нямаше да хареса това.
Напомнянето за сурогатната му майка и нейната привързаност към Джон Тайлър, го прободе.
— Няма да навреди ако й позволиш — съгласи се Тайбър. — Остави я да ги убеди да се срещнат с Док, преди да са нахлули като проклети пехотинци. Меринъс няма да ти благодари, ако нараниш някого от тях.
Тя вероятно щеше да се опита да го убие сама, намръщи се той.
— Може би сте прави — въздъхна Калън. — Може би, това ще я успокои до известна степен. Тя е като проклет вулкан, готов да изригне.
— И когато го направи, твоят задник ще бъде този, който ще изгори — каза Шера с известно съчувствие. — Отношението ти спрямо нея е отвратително.
Калън се намръщи.
— Това е нормално — ухили се Док. — Ритуалът на чифтосването на всички животни. Мъжките се борят за надмощие над своите женски. Мъжете са изгубили борческия си дух през последните поколения от феминизма, равните права и свързването със своята чувствителна страна — засмя се той. — ДНК-то на Калън отказва да му позволи избор в доминирането над нея. Това е част от неговия генетичен код.
Калън изръмжа. Точно от това се нуждаеше, от едно шибано научно обяснение за проблема.
— Страхотно — промърмори Тайбър. — Точно това искахме да разберем.
А нуждата да доминира бе нараснала. Борбата на Калън с потребностите му, със сексуалните му желания, сега беше постоянна битка.
— Трябват ми още проби от Меринъс след вашата следваща, хм, близост — докторът се покашля, игнорирайки изумения поглед на Калън при избора му на думи. — Тъй като тялото й реагира толкова бурно на всяко докосване, с изключение на твоето, ти предлагам да дойдеш с нея.
— Мисля, че отново съм тук за през нощта — Шера се прозина и се протегна уморено. — Поемам към леглото.
— Аз също — най-мълчаливата от групата, Даун, се надигна от мястото си.
Тя отнесе чашата си на мивката, изплакна я, след това я постави в една дълбока купа.
— Да вървим, Танер — Тайбър беше на крака и го плесна по гърба, когато той се изправи. — Време е да отиваме да поработим.
— Да, работа — промърмори другият мъж, но в движенията му нямаше колебание. — Човече, когато намеря жена, над която искам да доминирам, напомни ми да не споря с нея. Можеше да чуеш как Меринъс проклина Калън през цялата гора.
— Затваряй си устата — нареди мрачно Калън.
Танер се ухили, вдигна ръка в приятелски поздрав и последва Тайбър през вратата на кухнята.
Сега къщата бе тиха, освободена от Прайда и техните тревоги, притеснения и чувства. Това накара Калън да се почувства напрегнат, почти самотен и да закопнее за Меринъс. Не само сексуално, но и за нейната компания, за разбирането, което бе открил в нея, въпреки гнева й.
Той се изправи на крака и се отправи към всекидневната. Пусна телевизора тихо, надявайки се да запълни тишината, която никога преди не го бе притеснявала. Докато се отпускаше уморено на стола, слабо вибриране в джоба на панталоните му го накара да се намръщи от изненада. Мобилният телефон на Меринъс. Калън извади устройството, загледа се в него за миг, след това го отвори.