— Да?
От другата страна на линията последва мълчание.
— Искам да дадеш този телефон на Меринъс — заповедническият тон в гласа на мъжа накара веждите на Калън да се свъсят, а собственическите му инстинкти се възпламениха.
— А мога ли да попитам кой се обажда? — засмя се той. Като че не знаеше.
Отново настъпи тишина. Отзвук на тиха ярост.
— Тя жива ли е? — ако беше някой по-слаб, по гръбнака му щеше да се плъзне тръпка, помисли си Калън.
— Разбира се, че е жива — изрече той. — Избиването на млади невинни жени е работа за следващата година. Тази година дебна само шибани войници.
— Имаш достатъчно от тях, които са тръгнали след задника ти — сряза го гласът. — Изпратих сестра си там с предложение за помощ, не за да я изнасилиш.
Калън се изправи на крака.
— Не съм я изнасилвал — изръмжа яростно. — Ако не друго, тази жена при всеки удобен случай прави всичко възможно, да осуети най-добрите ми опити да я предпазя от моите проблеми. Обвинявам теб, г-н Тайлър, като неин най-голям брат, за своеволието й и пълното й незачитане на властта. Твоята сестра е една истинска напаст.
Безсилието се изостри с дълбокото му ръмжене, когато позволи да го завладее омразата към човека, който най-вероятно бе причинил оформянето на такива черти у Меринъс.
— Тогава няма да има проблем да й дадеш този телефон, така че да мога да се уговоря кога да прибера своенравната си сестра — отбеляза Кейн равно и подозрително. — Ще кацна на летището след няколко часа. Надявам се тя да ме чака там.
Калън се укроти.
— Не мисля, че това е възможно, Тайлър — той запази гласа си любезен и спокоен. — За съжаление, въздействието ти над нея е вредно. Тя е упорита, решителна жена, но сега е моя.
Отново мълчание. Калън си представи как мъжът се бори да се овладее, за да измисли начин да освободи сестра си от опасността, в която смяташе, че се намира.
— Не ме карай да дойда и да я взема — предупреди го Кейн меко. — Не би искал това, Лайънс.
— И сестра ти няма да преживее това — отговори тихо Калън. — Не прави тази грешка.
— Ако я нараниш…
— Не бих могъл да й навредя повече, отколкото на себе си — изрече Калън. — Аз не представлявам опасност за сестра ти. Но не може да си тръгне сега, заради нейната собствена безопасност, това не подлежи на обсъждане.
— Тя е в по-голяма опасност с теб — каза Кейн.
— Меринъс е свързана с мен, Тайлър, по начин, който не разбираш — въздъхна Калън. — Можеш да се видиш с нея, можете дори и да разговаряте, но кога ще стане това, ще избера аз.
— И очакваш от мен да приема спокойно решението ти?
— Не. Знам, че Меринъс трябва да е усвоила упоритостта си отнякъде и подозирам, че ще е по-добре да си пазя гърба за известно време — Калън направи гримаса. — Но никога не се страхувам, г-н Тайлър, достатъчно съм възрастен, за да мога да се предпазя някак, така че няма да има затруднения.
В този момент Калън случайно погледна нагоре, ароматът на Меринъс го привлече и загря кръвта му. Тя стоеше на прага с ръце, скръстени пред гърдите, а лицето й бе изкривено от намръщено изражение.
— Губиш си времето — каза Меринъс търпеливо. — Ако Кейн е на телефона, тогава няма да го убедиш в нищо.
— Кой казва, че искам да го убеждавам изобщо? — попита я Калън, позволявайки на една самодоволна усмивка да докосне устните му. — Просто съм отегчен от собствената си компания.
— Позволи ми да говоря с нея, Лайънс — гласът на Кейн отново стана повелителен и хладно яростен в ухото му.
Меринъс стоеше търпеливо пред Калън, а лешниковите й очи бяха подозрителни, но изпълнени с надежда. Той въздъхна тежко. Изобщо не трябваше да вдига проклетия телефон.
Мъжът покри предпазливо слушалката, като я наблюдаваше.
— Няма да споменавам останалите — каза тя тихо. — Но ако не му позволиш да говори с мен, той ще стане опасен. Не искам ти или братята ми да пострадате. Можеш да се обзаложиш, че Кейн не е сам.
Калън изръмжа тихо. Усложнение, от което те, естествено, не се нуждаеха.
— Говори с него, Меринъс, но запомни. Хората от моя Прайд ще дадат живота си за твоя. Не ги предавай — той не смяташе, че тя ще го направи, но не бяха оцелели толкова дълго, доверявайки се сляпо.